Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]

— Разпределих толкова, колкото…

— Разпределила си! Я погледни! Кое е за мен и кое мога да препратя? Нито един ключов белег!

— Веднага ще се погрижа да го оправят.

— Наистина трябва да го сториш, Бел. Защото Там и аз тръгваме още днес на юг на необявена инспекционна обиколка, а ще се отбием и при Шийена. Докато ме няма, ти ще седиш на моя стол. Дано ти хареса!

— Ще има ли връзка с теб?

— Една световодна линия и портативното микроустройство няма да се изключват.

Дишането на Белонда чувствително се подобри.

— А сега ти предлагам да се върнеш в Архивната служба и да възложиш някому пълната отговорност. Да пукна, ако не започнете да действате като истински бюрократи. Което значи да си прикривате задниците!

— Дар, истинските кораби се клатушкат.

Нима Бел опитва да й пробутва някакво чувство за хумор? Тогава не всичко е изгубено!

Одрейди махна с ръка към прожекционния апарат и на екрана се появи Тамалани, намираща се в Транспортната зала.

— Там?

— Да — произнесено, без тя да отдели погледа си от възлагателния списък с назначенията.

— Колко бързо можем да тръгнем?

— След около два часа.

— Обади ми се, когато си готова. Стреги също идва с нас. Погрижи се да има място и за нея — прекъсна разговора, преди Тамалани да може да възрази.

Знаеше, че има неща, които лично тя трябва да свърши. Там и Бел не бяха единствените източници на грижи за старшата света майка.

Остават ни шестнайсет планети, включително Бузел, която определено е застрашено място… Само шестнайсет!

В същия миг реши да загърби тази мисъл. Не беше време за нея.

Мурбела, дали да я повикам? Не. Може да почака. А новият Съвет на прокторите? Нека остане за Бел. Може би разформироване на общността?

Отклоняването на персонал за предстоящото Разпръскване бе довело до принудителни обединения. Запазване на мястото в челото на настъпващата пустиня; непосредствено пред нея. Бе наистина потискащо и самата тя не беше уверена, че ще може днес да се справи. Винаги съм неспокойна преди заминаване.

Одрейди внезапно изхвърча от стаята и заобикаля дебнешком из коридорите, оглеждайки изпълнението на издадените от нея заповеди: спираше се по входните врати, за да провери какво правят учениците, занимават ли се усърдно с неспирните прана-бинду упражнения…

— Какво четеш? — попита тя една млада помощница от второ ниво, загледана в излъчването на прожекционния апарат сред полутъмната стая.

— Дневниците на Толстой, старша майко.

Изражението на стоящата наблизо и явно запозната със състоянието на нещата помощница буквално говореше: „Има ли ги неговите думи в твоите Другите Памети?“

Въпросът сякаш бе кацнал на върха на езика на момичето! Винаги прибягваха до същата дребничка хитринка, когато се озоваваха насаме с нея.

— Толстой е бил родово име! — отряза я Одрейди. — След като спомена за дневници, предполагам, че имаш предвид граф Лев Николаевич.