Шпионинът
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът». Краткое содержание книги:
Сержантът спря да говори но устните му продължиха да се движат в молитва.
Умът на перачката бе толкова объркан, че не разбра какво иска да каже сержантът, но в главата й дойде нова идея и тя’ започна:
— Ако ме търси човекът, к’во от т’ва? Не съм ли аз вдовица и сама да еъм си собственик? И говориш за милост, сержант, ма малко виждам от нея и тъй и тъй. Кой ша забрани? Мистър Велзевул е свободен да си приказва к’вот’ си иска. Аз нямам нищо против и той ше е доволен.
— Жено — каза търговецът — замълчи! А ти глупав човек, оседлай коня си и се въоръжи. Бързай да помогнеш на офицера си, ако си достоен за каузата, на която служиш и не искаш да опозориш униформата.
Търговецът изчезна от погледите им с такава бързина, че не бяха сигурни накъде е тръгнал.
Като чу гласа на стар приятел, Цезар се измъкна от ъгъла си и безстрашно отиде до мястото, което Бети, макар и в състояние на пълна обърканост, бе отстоявала така решително.
— Да не беше тръгвал тоз Харви, — каза негърът — ако слиза надолу, прави компания. Джони Бърч няма стори зло, на негов свой син.
— Жалък, невеж нещастник — възкликна ветеранът като си пое дълбоко дъх. — Мислиш че той е от плът и кръв?
— Харви не плътен, но умен човек.
— Фю-ю-ю, сержант драги, вразуми се веднъж и послушай к’во ти казва който знае. Извикай момчетата и идете след капитан Джак. Помниш ли кат’ ти каза да си готов да идеш, веднага кат’ та повика?
— Да, ама не като ме повика този демон. Ако ми каже капитан Лоутън самия, или лейтенант Мейсън, или някой друг, кой би бил по-бърз от мен?
— Добре, сержант, колко пъти си ми се фалил, че войската не я е страх и в лицето дявола самин?
— Сега не сме в боен строй, не е и ден, а е глупаво и непочтително да предизвикваш Сатаната, при това в такава нощ! Слушай как свири вятърът през дърветата! И… ей го! Злият дух вие навън!
— Вижда го — каза Цезар и отвори очите си толкова широко, че биха обгърнали и нещо повече от дух.
— Къде? — прекъсна го сержантът, като инстинктивно попипа дръжката на сабята си.
— Не, не — каза черният. — Вижда Джони Бърч излиза от гроб. — Джони ходи преди погребение!
— Тогава сигурно е живял грешен живот — каза Холистър. — Блажените духом чакат дорде ги повика Господ, а пороците тормозят душата и в този живот, и в онзи, дето ще дойде!
— А к’во ш’ стани с кап’тан Джак? — извика Бети ядосано. — Да н’ти’й зап’вядал дан’ти пука, или дан’би да н’те’й предупредил? Ей сеги си земах каручката дам’кажа, че те’й бъз от един умрял и Белзебул, и дан’ чака да му помагаш. Кой ли шъ е сержант утре, ма няма да съ казва Холистър, тъй знам!
— Не, Бети, недей така — каза сержантът и стисна с ръка рамото й. — Ако тази нощ ще яздим, нека ни призове този, който е длъжен, и който трябва да ни даде пример. Бог да има милост и да ни праща врагове от плът и кръв!
Следващата чаша затвърди у сержанта решителността, подкладена от ужаса пред упреците на капитана и той тръгна да събира дузината драгуни, оставени под негова команда. Момчето донесе халката, Цезар я сложи в джоба на жилетката си, непосредствено до сърцето, яхна коня, хвана го за гривата и продължи надолу в състояние на относителна безчувственост, докато животното спря пред вратата на топлата конюшня, откъдето бе тръгнало.
Драгуните, свикнали с темпото на походите, се придвижваха много по-бавно, защото бяха изпълнени с бдителност, която трябваше да ги предпази от лукавия лично.
XXII ГЛАВА
Когато погледът ви издаде,
с език веднага всичко замажете —
да крият своя срам кога,
къде било е толкоз трудно за мъжете?