Горещи следи
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: Arcane Society #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещи следи». Краткое содержание книги:
Скоро след пристигането си Лутър и Грейс откриват, че на Хаваите ще се проведе конгрес на „Нощните сенки“ — подземна организация, чиито членове са развили свръхсензорни способности с помощта на силни опиати. Грейс знае колко опасни са тези обитатели на мрака, защото в техните аури има черни вълни, които е виждала преди.
На екзотичния остров двамата се оказват хванати в капан с някои от най-опасните хора на света. В такава ситуация те могат да разчитат единствено един на друг. Осланяйки се на свръхестествените си дарби и силната си интуиция, Лутър и Грейс трябва не само да изпълнят задачата си, но и да се спасят.
Той грабна бастуна си и тръгна към нея.
— Магистърът ще ти даде антидота, защото ти имаш нещо, от което Обществото се нуждае.
— Какво е то?
— Вътрешна информация за най-високите етажи на „Нощните сенки“. Сега, когато баща ти е мъртъв, ти не дължиш на организацията нищо. Какво ще кажеш? Сключваме ли сделка?
— Би било глупаво да откажа — прошепна тя и обви ръце около тялото си.
Той й зададе още няколко въпроса. След това изпрати още потискаща енергия към аурата й. Тя затвори очи и заспа.
Щеше да бъде глупаво да не я завърже, докато не можеше да се съпротивлява, реши Лутър. Полицаят винаги си остава полицай.
Той върза китките и глезените й е колана и вратовръзката си. После се обади на Фалън.
— Крейгмор е бил основателят на „Нощните сенки“? — Фалън звучеше искрено поразен, което рядко се случваше при него. — Дамарис е негова дъщеря. Да, може да получи антидота, ако е съгласна да говори.
— И аз така си помислих. Да действаме. Трябва да изпратиш някого в Акейша Бей да вземе госпожица Кембъл. В момента е в безсъзнание. Сестра й не подозира, че Грейс е в града, така че на този фронт засега всичко е спокойно.
— Ще изпратя някого от офиса в Ел Ей веднага да доведе Кембъл в лабораторията. Обаче сигурно ще му отнеме поне час да стигне дотам, зависи от движението. Ти остани да я наглеждаш дотогава.
— Тя каза, че сестра й вероятно няма да се върне в стаята си до сутринта, но не сме сигурни в това.
— Слушай, Малоун. Не искам да се конфронтираш с Вивиан Райън, освен ако няма никаква друга алтернатива. Плащаме на Суитуотър да се справя с такива проблеми. Измъкни Кембъл оттам.
— Чудесно. Но не мога да прекося фоайето на хотела, метнал жена в безсъзнание на рамото си.
— Имаш ли някакви идеи?
— Защо не ми резервираш стая в този хотел? Аз ще се настаня и после ще се върна тук, за да преместя Дамарис Кембъл в стаята си.
— Как ще я преместиш? Ти си с бастун, забрави ли?
— Повярвай ми, няма как да го забравя. Ще използвам количка за чаршафи.
— Добра идея. Как се сети?
— Просто ми хрумна.
— Не искам да оставяме Кембъл сама. Тя има прекалено ценна информация.
— Не се тревожи, няма къде да отиде. Обади се на рецепцията и ми намери стая на друг етаж.
— Много ми се иска да престанеш да ме третираш като момче за всичко.
— Още нещо — каза Лутър. — Ако Сирената случайно се върне тук тази вечер, ще разбере, че нещо се е случило с Дамарис.
— Остави я тя да му мисли.
— Ами ако Сирената изчезне?
— Няма начин. Тя е примадона. Сигурно не може да стои незабелязана повече от десет минути. Ще я намерим.
— Добре. Отсега нататък тя е твой проблем.
Лутър побърза да изпревари Фалън и да затвори пръв.
44.
Дяволите да я вземат тази Ренкуист! Пак заплашваше да провали всичко. Как смееше да се появява в Акейша Бей точно тази вечер?
Сирената гледаше сърдито Нюлин Гътри в огледалото на гримьорната си.
— Сигурен ли си, че е тук?
— Да, любов моя, и бодигардът също. — Нюлин разпери ръце едновременно успокояващо и умолително. — Не бе проблем да проникна в компютрите на „Джоунс и Джоунс“. Снощи агенцията е купила два билета на името на господин и госпожа Кърни. От Хонолулу до Ел Ей. Кърни е името, което госпожица Ренкуист и Малоун използват за прикритие. Съжалявам, любов моя, но приеми, че се е получил най-лошият вариант.
— Това не е честно. Не заслужавам такова нещо. Тази вечер пях гениално.
Пътуването до Мауи се беше оказало много полезно за гласа й. Тя беше разгърнала напълно силата му върху Юбанкс и това беше му вдъхнало удивителна енергия. Трябваше отдавна да е осъзнала, че гласът й има нужда да се упражнява, и да полага максимални усилия по-често, за да бъде във върхова форма.
— Ти беше безупречна, любов моя — каза Нюлин. — В края на краищата ти си Сирената. Публиката те обожава почти колкото те обожавам аз.
Бяха я аплодирали, тя се кланяше и през цялото време се чувстваше като истинска Кралица на нощта. След това Нюлин и охраната бяха принудени да прогонят въображаемата върволица от почитатели от гримьорната й. Важните критици от Ел Ей и дори един от Сан Франциско бяха дошли на представлението. Новият й импресарио се беше обадил възторжен още по време на антракта. Беше я уверил, че рекламният агент е уредил поредица интервюта за следващия ден.
Всичко беше идеално, а сега да се случи това… Възнамеряваше да се справи с тази Ренкуист след ангажимента в Акейша Бей. Тя беше човек на изкуството. Не можеше да пилее времето си.
Продължи да почиства тежкия грим, а гневът я заливаше. Идеше й да се разкрещи. Но това беше пагубно за гласа й.