Спектър (Всеки ловец иска да знае(роман в седем части, със седем пролога и един епилог))
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Спектър (Всеки ловец иска да знае(роман в седем части, със седем пролога и един епилог))». Краткое содержание книги:
— Спри! — възкликна Кадрах. — Можеш да вярваш във всякакви глупости, но няма да ти позволя да богохулстваш!
— Мълча — съгласи се Родения през есента. — Така или иначе разбрахте общата идея.
— А имате ли собствено вярване? — попита Мартин.
Родения през есента кимна:
— Разбира се. Вече го изложих.
— Не — поклати глава Мартин. — Ти изложи философските основи на вашата вяра. Разбрах, че допускате правотата на всяка една религия. Но нали вие сте вярвали в нещо и преди появата на пазителите, Порталите, извънземните?
— Да, разбира се — каза Родения през есента след кратко колебание. — А на теб наистина ли са ти интересни подробностите? Искаш ли да приемеш нашата вяра?
— Не особено — призна си Мартин. — Тоест, много ми е интересно, разбира се, но да не губим сега време за това. Непременно ще си изясня всичко по-късно. По-добре ми обясни какво е това Долината на Бог?
— Това е голяма долина в планините, където са разположени храмове на най-големите религиозни култове в Галактиката — поясни с усмивка Родения през есента. — Много е просто, както виждаш.
— Можеш ли да предположиш защо Ирина е тръгнала нататък?
Родения през есента се замисли и каза:
— Може да е решила да приеме някое рядко вероизповедание. Ако контактът с расата, придържаща се към тази вяра, е труден, най-удобният начин е посещението в Долината на Бог.
— Значи там има и служители на култовете? — изуми се Мартин.
— Разбира се. Боговете не живеят в празни храмове.
— Мда-а-а… — промърмори Мартин. От Ирина Полушкина можеше да се очаква и най-неочакваната постъпка, но той някак не беше в състояние да я заподозре в пристъп на религиозност. — А други версии?
— Може да се е увлякла от теологията — предположи Родения през есента. — А Долината на Бог е най-удобното място, за да се изучат различните вярвания.
— Ще ни се наложи да отидем там — каза навъсено Кадрах на Мартин. — Това не ми харесва, приятелю. Изобщо не ми харесва.
— Защо?
— Това… — Кадрах се поколеба. — Това е прекалено близко до кощунство. Дио-дао, кажи, в тази… долина… има ли ефес на ТайГедар?
— „Ефес“ вашето наименование за храм ли е? — уточни Родения през есента. — Един от моите предци е изучавал народа ви, но е било много отдавна и в мен са се запазили само зрънца от знания… Със сигурност има. Не съм ходил там, но в Долината на Бог има храмове на над седемстотин религиозни култа.
Кадрах със свистене си пое дъх, опря брадичка в дланта си и потъна в размисъл.
— Сложна ситуация — изказа съчувствието си Родения през есента, поглаждайки корема си. — Кажи, Мартине, и ти ли ще бъдеш шокиран, ако срещнеш в Долината на Бог свои едноверци?
— А те дио-дао ли са? — уточни Мартин.
Родения през есента кимна.
— В някаква степен ще бъда — призна Мартин. Той си представи кенгуру, облечено с расо и стоящо при портала, и се смути. Погледна накриво Кадрах. — Разбира се, няма да се нахвърля срещу тях с меч и крясъци за светотатство…
Кадрах въздъхна тежко и рече:
— Приятелю, не бива да ме призоваваш към търпимост. Мога да се смиря с много неща! Но има граница, която не мога да пристъпя. Ако видя, че дио-дао изопачават вярата ни, гаврят се с подвига на ТайГедар и пародират свещените обреди… дългът ми ще надделее над търпимостта и снизхождението.
— Повярвай ми — каза Родения през есента, — че никой в Долината на Бог не би се гаврил с чужда вяра. Видяното може да ти се стори странно и оскърбително, но ако си направиш труда да проумееш — гневът ти ще се уталожи.
— Добре — кимна Кадрах. — Ще опитам да бъда обективен. Как да се доберем до тази долина?
— Няма да можете сами. Нужен ви е водач — каза Родения през есента. — Мисля, че това ще бъде Дочакалия приятеля. Синко?
От процепа в наметалото се подаде мъничка глава. Дочакалия приятеля смутено каза:
— Слушам те, родителю. Ще помогна на пришълците да попаднат в Долината на Бог. Но аз почти не мога да чакам повече.
Ръката на Родения през есента нежно погали пухкавата главица на детето.
— Знам, синко. Потърпи още няколко минути. Времето на раждането ти настъпи.
Главицата кимна и се скри в торбата. Мартин потрепери — и това не убягна на дио-дао.
— Не се нуждая от помощ при раждането, Мартине — каза Родения през есента. — Но ако ми правиш компания през този миг, ще ми бъде много приятно. А ако след това помогнеш на сина ми да погребе тялото ми — също ще бъде голяма услуга.