За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
– Просто театър, господин полковник.
– Аз от театри не разбирам! – крещи полковникът. – Моята работа е да пазя реда и морала. Освен това член девети, алинея втора от Закона за защита на прогреса: „Който разпространява отживели възгледи, теории или реликви, възражда отминали идеи, отречени от историческото развитие, или подбужда други към подобни деяния…“. Знаеш го, нали?
– Но театърът не е регресивен, господин полковник! Той е само забравен.
– Щом е забравен, значи е консервативен и реакционен! Защо човечеството не забрави лоста и зъбното колело – защото са необходими. Защото ни тласкат напред. Няма и не може да има друга религия освен прогреса! Напред и само напред към щастливата бъдещност!
– Понякога трябва да се поглежда и назад, господин полковник, за сравнение, за поука.
– Точка! Обвинение трето – за разместване на социалните пластове. Ти, господин Бернардие, използуваш роботи втора категория. В наставленията за обществените стъпала пише, че роботи от тази класа са достойни само за обслужване на човека. Да бъдат метачи, пощальони, прислужници, миячи на обществени отходни места, а не разни там крале, принцеси и благородници.
– Сцената е територия на свободата, господин полковник.
– Забранявам! Къде ще му излезе краят, ако метачите стават крале. Това значи кралете да станат метачи. И тогава всичко ще се обърка. Във всяко общество трябва да има етажи – децата на кралете стават крале, децата на метачите – метачи. Иначе започват революции, падат бастилии, пеят се марсилези, оскверняват се пантеони – изобщо хаос и безредие!
– Но така човечеството се е придвижвало напред през цялата си история…
– Поправи се – в досегашната история. Но сега, когато постигнахме тази социална хармония, всяка промяна води до анархия.
Полковникът се изправя и започва нервно да крачи из кабинета си с ръце в джобовете.
– И аз не съм свършил, Бернардие. Аз те обвинявам в най-страшното – в нарушаване на Свещения закон за душевната сдържаност. Той беше извоюван от нашата Партия на равнодушието след всеотдайна и героична парламентарна борба. Но ти плюеш на всичко! За теб покоят и затишието не значат нищо!
– Никога не съм рушил покоя, господин полковник – казва смирено Бернардие. – Живял съм в съгласие със законите и разпоредбите.
– Лъжеш, човече, лъжеш! Ти устройваш представления, на тях присъстват хора. И какво гледат те? Любов, ревност, властолюбие, покъртителни сцени, убийства. Това гледат хората – буря от чувства, емоционални стихии. И къде отива тяхното спокойствие, гарантирано от Свещения закон за душевната сдържаност? Няма го! Вместо безмълвие и успокоение – раздиращи усещания. Че аз само за това мога всичките да ви избеся!
– Без вълнения животът е блато, господин полковник. Усещанията правят човека различен от вещите. Даже тези роботи разбират магията на душевните трепети…
– В закона е писано черно на бяло – разрешават се психически натоварвания до два мегапсиха. На вашето жалко представленийце снощи сте натоварили Френк Уебстър с цели шест мегапсиха! Два часа по-късно той е умрял от разкъсване на сърдечните мускули.
– Уебстър ли? Пазачът?
– Той, той… Вече нищо не може да те спаси, Бернардие. Той просто е гръмнал от чувства. Шест мегапсиха – динозавърска доза. Дори отличник на курсовете по безчувственост не би издържал. Че аз само за това всичките един по един ще ви инквизирам, докато станете на пихтия в ръчичките ми, докато и миризмицата ви не остане!
– Нямам вина, господин полковник, той сам пожела.
– Ще пожелае, разбира се, защото е пазач, необразован. Той още преди пет години отказа да влезе в курсовете по безчувственост, защото е непросветен и примитивен. Но това е друга работа – вие ще си отговаряте.
– Значи сме го развълнували? Значи нашето изкуство му е въздействувало? – почти радостно пита Бернардие. – Готов съм да отговарям, господин полковник. А теб, Уебстър, благославям. Ти спаси театъра! Някога човечеството ще издигне гранитен паметник на твоето просълзено лице, Уебстър. Поклон пред теб, който ще лежиш във величествения мемориал на жертвите на изкуството. И като символ на своето спасение, човечеството, Уебстър – продължава своята тирада Бернардие – над руините на душевната си глухота ще издигне великолепен мавзолей, в който ще постави твоето взривено от вълнение сърце!
– Вън! – крещи полковникът, ален от гняв. – Вън, клоуни и смешници, скитащи чучела, благородници в дрипи! Омръзнаха ми вашите надути изречения! Вън, бездомни лакеи на душите си! В най-мрачната килия!