Тръпката
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: Играта #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542816898
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тръпката». Краткое содержание книги:
Завърнал се в Швеция, HP попада на следа, водеща до могъща IT компания, специализирана в контролиране на интернет трафика, защита на онлайн репутацията на популярни компании и дори насилствено смълчаване на неудобни за силните на деня гласове. Внедрявайки се под чужда самоличност, младежът бързо разбира, че е на една ръка разстояние от огромно разкритие. Играта продължава…
Тя пушеше син „Бленд“, което всъщност не го учуди.
Той самият извади една „Марлборо“ от пакета, който си беше купил от павилиона в метрото, след което затършува из джобовете си за новата си запалка еднодневка.
Липсваше му вярното „Зипо“.
— Каза, че си зависима от благосклонността на Филип, какво имаш предвид? — попита той, докато палеше цигарите на двамата.
Тя дръпна дълбоко, преди да отговори.
— Не искам да приема кървавите пари на PayTag, това е изключено. Би било като да предам Анна. В същото време не искам да задържа акциите, защото тогава ще притежавам една част от чудовището, което сестра ми искаше да унищожи, така че съм в капан.
Тя направи няколко раздразнени дръпки, след което изгаси цигарата в една обърната наопаки саксия, която стоеше на пластмасовата маса до тях.
— Филип предложи лично да изкупи акциите ми и макар да осъзнавам, че това означава просто да ги препродаде на PayTag, това в крайна сметка е най-малко ужасната алтернатива…
— Какво, не можеш ли да продадеш акциите на някого другиго? Някой външен?
Тя направи отчаян жест.
— И кой ще е това? Компанията не се търгува на борсата, а потенциалните купувачи не се блъскат на опашка… ArgosEye дори не реализира печалба…
HP дръпна дълбоко и после запрати фаса върху затрупаната със сняг поляна. Малък дъжд от искри, последван от кратко съскане.
— Може би имам предложение — усмихна се той след това.
Ситуацията беше почти сюрреалистична.
Мъжът с кучето, Пиер, я издърпа в апартамента си, паркира я на един диван и забърка набързо нещо, което навярно беше най-съвършеното капучино, което някога бе опитвала.
И сега тя седеше там с Глад на отсрещния диван, докато Пиер търсеше аптечката в кухнята. Няколко секунди те просто се взираха един в друг.
Той изглеждаше корав, не можеше да го отрече. Четвъртито лице, тъмни очи и стойка, която сигнализираше, че определено можеше да се грижи за себе си в сбивания. За кратко тя съжали, че беше оставила разгъваемата палка в джоба на якето си. Но той едва ли би ѝ скочил тук? Пред свидетел?
— Знаеш коя съм, нали? — започна тя.
Той кимна.
— Да, всъщност сме се засичали няколко пъти долу, във фитнеса на полицията. Но това сега беше малко…
— Неочаквано — отряза тя. — Нали не вярваше, че ще се появя?
— Не… — каза той и я изгледа продължително.
— Но ето ме тук, въпросът е какво ще правим сега.
Той се размърда и хвърли дълъг поглед към кухнята, където Пиер, седейки по шума, продължаваше да тършува.
— Ами бих оценил, ако това си остане между нас…
Той се наведе към нея.
— Не искам да се разчуе на работа…
— Да, това го разбирам — изсъска тя и видя как той потръпна.
— Петер, виждал ли си комплекта за първа помощ, бях сигурен, че е в банята — извика Пиер.
— Не — отвърна Глад, без да я изпуска от поглед, — Но няма нужда, Ребека ще си тръгва…
— Изобщо няма да правя това — изръмжа тя.
Влакът тракаше през зимния мрак на път към града. Беше успял на косъм да хване последния курс за вечерта и с изключение на машиниста и едно момче със слушалки няколко места встрани вагоните бяха празни.
Той разбираше защо Филип бе реагирал по този начин. Несъмнено на карта бяха заложени големи неща, и то не само чисто финансово.
PayTag Group. Беше сигурен, че е чувал името и преди и сериозно се напъна да си спомни къде. Но колкото повече го мислеше, толкова повече отговорът се отдалечаваше.
Едно поне беше ясно. Най-накрая започваше да разбира защо Анна Аргос беше убита. Точно както си мислеше, тя беше замесена в Играта, но не като обикновен, малък Играч. Тя и преди всичко фирмата ѝ играеше съществено по-важна роля.
ArgosEye закриляше Играта, като същевременно вероятно извличаше полза от уникалните ѝ услуги. Ако компанията бъдеше купена и получеше достъп до значително по-голяма чекова книжка, то щеше да може да наема Играта по-често, да се възползва от целия ѝ потенциал. Да ги моли да издирват тайни, недоразумения или просто общи fnckups, които за нищо на света не биваше да излизат наяве.
А щом Играта свърши своето, за жертвата оставаше само да избере — станете клиент на ArgosEye и ще се погрижим за сигурността на тайните ви. Добрият стар рекет — Cosa Nostra goes cyberspace, така да се каже. Бизнесът щеше да се разрасне експоненциално и PayTag щяха да плачат от щастие заради сполучливата си придобивка.
Повишени приходи означаваха, че Играта щеше да продължи да расте, да набира нови Мравки и Играчи и по този начин да разшири както властта, така и клиентския си кръг. Растяща Игра щеше да означава по-големи усилия за укриването ѝ, а с това щеше да се справи новата, по-силната ArgosEye, и така се почваше отначало.