Донърджак

„Произход и развитие на една популярна религия“ бе издадена в съкратен вариант (предимно чрез пропускане на бележките под линия), илюстрирай с образи, произхождащи от различни източници — включително древната традиция на драматизиране. Поставиха я като пиеса, озаглавена „Жрец под прикритие“, филмираха я под същото име (но в триизмерния филм Идън/Дейвис разполагаше със сексапилна и в същото време яка асистентка, която прекарваше повечето време в разпити на членове на църковната йерархия по време на плътски занимания) и създадоха интерактивна виртигра. Тя проявяваше изненадваща склонност към дефекти — преди да я забранят загинаха петима души и десетки други участници бяха ранени. Това само подсили всеобщата убеденост, че елишитите крият повече тайни, отколкото беше загатнал Идън.

Последваха многобройни имитации: „Робът на Ищар“, „Проникване сред елшите“, „Крилатата лъжа“ и други с още по-сензационни заглавия. Но нито една от тях не се продаваше с такъв успех, какъвто имаше книгата на Идън, защото не притежаваха нейното уникално съчетание от антропологично проучване и лична проницателност. Бе логично да се смята, че Артър Идън е станал много, много богат човек. Агентът му отказа да коментира въпроса, но изглеждаше извънредно самодоволен. Спомена се, че си строял нова къща в Париж.

Но самият Артър Идън не можеше да бъде открит за интервюта. След тържествения галаобед, даден в чест на публикуването на книгата му — на който присъстваха невероятно много хора, въпреки (или може би тъкмо заради) заобикалящата го потайност — той се скри от очите на всички. В продължение на няколко месеца след издаването на труда му Идън се съгласяваше да дава интервюта само в писмена форма. После се извини с факта, че се налага Да се защити от многобройните заплахи (както забеляза обаче, нито една от ръководителите на Църквата, а винаги от разярени нейни последователи) и окончателно изчезна.