Забравените

— Как се казва, как изглежда? — бързо попита Пулър.

Силен грохот попречи на човека да отговори. Пулър погледна вляво от себе си и видя приближаващите се пикапи. Мъжете в каросериите бяха въоръжени до зъби и гледаха страшно.

Миниатюрната слушалка пропука в ухото на Пулър.

— Сега е моментът да се оттеглим — прозвуча напрегнатият глас на Карсън.

Пулър сграбчи мъжа, който беше проговорил, и двамата хукнаха към близкия ъгъл на изоставената сграда.

Пикапите завиха и потеглиха след тях, но екнаха няколко изстрела, които ги принудиха да спрат със спукани гуми. Двама от нападателите паднаха на земята.

Пулър зави зад ъгъла, зърна паркираното там тахо и хукна към него. Миг по-късно от сградата изскочи Карсън с пушка в ръка. Оптическият й мерник хвърляше бледи отблясъци. Секунда по-късно тя скочи на дясната седалка, а той блъсна мъжа да седне отзад и зае място зад кормилото. Зад тях се разнесоха тропот на крака и викове на испански.

Пулър стъпи на газта и тахото се понесе напред, изчезвайки в лабиринта от тесни улички.

Карсън насочи пушката си към мъжа на задната седалка.

— Кой отведе момчетата? — попита със спокоен глас тя.

Пулър изненадано я погледна.

— Чух въпроса ти през слушалката — обясни тя, после отново насочи вниманието си към пленника. — Трябват ни подробности.

Той обаче поклати глава и не отговори.

— Хайде, говори! — настоя тя. — Така или иначе, направи първата стъпка.

Мъжът погледна към Пулър и промърмори:

— Ти приличаш на него. Едър и силен.

— На кого? — погледна го в огледалото Пулър.

— На гиганта. По-голям е от теб и умее да се бие.

— Който е отседнал в „Сиера“?

Човекът кимна.

— Грабна един от нашите и го вдигна във въздуха, сякаш е прашинка. После хвърли ножа си от седем-осем метра и го заби в стената. El Diablo…

— Той ме спаси онази вечер — поясни Пулър, обръщайки се към Карсън.

— Дявола има ли си име? — попита Карсън.

— No sé — сви рамене човекът.

— Той ли взе los niños?

— Не.

— А кой?

— No sé.

Показалецът на Карсън се премести по-близо до спусъка.

— Няма да ме гръмнеш — ухили се мъжът.

— Защо?

— Защото си военнослужеща. Цял генерал.

Тя сведе очи към пръстена с голяма звезда на безименния си пръст.

— Едно време бях в армията — добави мъжът. — Не във вашата. Служил съм в моята страна.

— Съжалявам, че си паднал толкова ниско! — остро контрира Карсън.

— Целта ни е да помогнем на Диего и Матео, нищо повече — вметна Пулър. — Трябва да ни помогнеш, защото са само деца.

— Вече никой не може да им помогне.

— Няма как да знаеш дали е така.