Забравените

— Каквото се случва в Парадайз, си остава в Парадайз.

— Във Вегас е пълно с охранителни камери — отбеляза тя.

— Главно в казината — кимна Бълок. — Предполагам, че ние тук сме по-благосклонни.

— Не и към тези двамата — махна към труповете Пулър.

— Докъде стигна в разследването около смъртта на леля ти? — попита Ландри.

— Движи се. Открихте ли Джейн Райън?

— Нямаше я у дома й. Оставихме й съобщение на телефона да се обади.

— А заповед за издирване?

— Нямаме достатъчно основания за такава. Едва вчера си я видял да кара колата си по улицата. Може просто да е минавала през квартала или пък да се е връщала от посещение при поредния си клиент. Научихме, че има няколко клиенти на същата улица. Освен това още нямаме заключението от аутопсията и не знаем дали изобщо става въпрос за убийство.

— Значи ще чакате да се обади, а? — мрачно я изгледа Пулър. — Ами ако не го направи? Ако вече е напуснала страната?

— Пуснете искане за маркери в системата — каза Карсън. — За паспорта й, кредитните карти и засичане на разговорите по мобилния й телефон. По този начин ще я откриете много лесно.

— За това ще ми трябва съдебна заповед — поклати глава Бълок. — Засега мисля да изчакаме. Не искам да се озова в положението на обвиняем, ако случайно се окаже, че тази жена си е взела отпуск или нещо друго… На всичкото отгоре и това тук ми дойде на главата. Двойно убийство!

Пулър обърна гръб на леглото с труповете.

— Какво очаквате от мен? — попита той.

— Ти си опитен следовател. Огледай обстановката и ми кажи, ако нещо ти прави впечатление.

— Сакът със специализираното оборудване е в колата ми. След като ще правя оглед, искам да действам професионално.

— Ами направи го, по дяволите! — възкликна Бълок. — Не ми е особено приятно, но съм длъжен да призная, че моите средства са почти изчерпани.

Пулър излезе и се насочи към асансьорите да си вземе оборудването.