Светлинка в нощта
- Автор: Спаркс Николас
- Серия: Jeremy Marsh #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-237-2
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светлинка в нощта». Краткое содержание книги:
Лекси Дарнъл работи в местната библиотека. Разочарована от предишните си връзки, тя е решила да прекара живота си в малкото градче.
Срещата им напълно обърква плановете на Джеръми, той е силно заинтригуван от тази красива и откровена жена. А Лекси не може да отрече, че е привлечена от самоуверения журналист.
Ако искат да запазят пламналата неочаквано любов, те ще се изправят пред труден избор, който ще бележи живота им завинаги.
— Това се нарича полицейско своеволие.
— Знам. Лекси се зае. Тя ще оправи нещата.
Лекси и Родни излязоха в коридора и тя го погледна в очите.
— Какво става тук, Родни?
Той избягна погледа й. Продължи да се взира в килията.
— Къде беше снощи? — попита я накрая.
Тя скръсти ръце и без да го изпуска от поглед, изрече:
— Бях във вилата на морето.
— С него ли?
Лекси се поколеба, преди да отговори.
— Не отидох с него, ако ме питаш за това.
Родни кимна. Разбра, че отговорът й е непълен, но в същия момент осъзна, че няма желание да научи повече.
— Кажи ми честно, защо го арестува?
— Не съм го планирал. Той сам си го изпроси.
— Родни…
Помощник-шерифът се обърна с гръб и наведе глава.
— Той се занасяше с Рейч, а знаеш каква става тя, когато си пийне. Флиртува с всички и губи всякакво чувство за мярка. Знам, че не е моя работа, но някой трябваше да се грижи за нея. — Той замълча за момент, после тръсна глава. — Както и да е. Когато си тръгна, реших да поговоря с него, да видя дали не мисли да я проследи до дома й, изобщо да разбера що за тип е, а той започна да ме обижда. Не бях в най-доброто си настроение и…
Лекси знаеше причината и не каза нищо. След малко Родни поклати глава, сякаш се опитваше да оправдае постъпката си пред себе си.
— Той наистина беше пил и се канеше да шофира. А това е закононарушение.
— Пиян ли беше?
— Не знам. Не съм проверявал.
— Родни! — прошепна ядосано тя.
— Той ме вбеси, Лекси. Голям грубиян, изглежда странно, сваля Рейчъл и обижда. После каза, че работи с гражданчето… — кимна по посока на Джеръми.
Тя сложи ръка на рамото му.
— Слушай ме, Родни. Знаеш много добре, че ще загазиш, ако го държиш тук без основателна причина. Ако кметът разбере какво си направил с оператора, особено след положените от него усилия всичко да мине добре… ще ти стъжни живота. — Замълча, за да може той да осмисли думите й, после каза тихо: — Освен това знаем, че колкото по-скоро го пуснеш, толкова по-бързо двамата ще си свършат работата и ще си тръгнат.
— Мислиш ли, че нюйоркчанинът ще си тръгне?
Лекси го погледна право в очите.
— Полетът му е утре.
Родни я погледна за пръв път в очите.
— Ти ще заминеш ли с него?
Отне й известно време, за да отговори на въпроса му, същия, който си бе задавала цяла сутрин.
— Не — прошепна накрая. — Моят дом е Бун Крийк. Оставам.
След десет минути Алвин крачеше към паркинга между Джеръми и Лекси. Родни стоеше до вратата на затвора и ги гледаше.
— Не казвай нищо — предупреди отново Джеръми, стиснал ръката на Алвин. — Просто върви напред.
— Едно лайно с пистолет и значка!
— Не, не е лайно! — рязко възрази Лекси. — Той е добър човек, каквото и да си мислиш за него.
— Той ме арестува без причина.
— Защото се грижи за жителите на града.
Те стигнаха до колата и Джеръми посочи на оператора задната седалка.
— Няма да оставя нещата така — изръмжа Алвин, докато сядаше. — Ще подам жалба. Този човек трябва да бъде уволнен.
— Най-добре забрави за него — погледна го Лекси през отворената предна врата.
— Да забравя ли? Ти луда ли си? Той превиши правата си и всички го знаем.
— Да, така е, но няма повдигнато обвинение и ти си тръгна жив и здрав.
— Коя си ти, че да ми казваш какво да правя?
— Аз съм Лекси Дарнъл — извика ядосано тя. — И може да съм приятелка на Джеръми, но живея тук с Родни и те уверявам, че се чувствам в много по-голяма безопасност, когато той е наоколо. Всички в града разчитат на него. А ти си заминаваш утре и той няма да те тормози повече. — Тя се усмихна и добави по-меко: — Хайде, признай си, че ще има какво да разказваш, когато се върнеш в Ню Йорк.
Той се втренчи смаяно в нея, после бавно обърна поглед към Джеръми.
— Тази ли е? — попита.
Той кимна.
— Хубава е — отбеляза Алвин. — Доста нахакана, но определено е хубава.
— И готви като италианка.
— Като майка ти ли?
— Дори по-вкусно.
Операторът кимна и замълча за момент.
— Както виждам, ти също мислиш, че трябва да зарежа тая работа.
— Да. Тя познава това място много по-добре от нас и досега не ме е подвела.