Светлинка в нощта

— Ще ме оставиш ли да довърша? — извика операторът. — Та значи… прочитам бележката ти и следвам инструкциите, за да стигна до гробището. Отивам там навреме и виждам светлините. Знаеш ли, гледката е неповторима! И за пръв път през целия ден решавам, че си заслужава. Оттам влизам в една таверна, наречена „Лукилу“, за едно питие преди лягане. Това май е единственото работещо заведение вечер. Вътре заварвам само двама души и подхващам разговор с едно момиче на име Рейчъл. Всичко върви като по вода. Двамата се сближаваме и точно тогава влиза този приятел, оглежда ме, сякаш е глътнал таралеж… — Алвин кимна към Родни и заместник-шерифът се усмихна, без да показва зъбите си.

— Както и да е. Малко по-късно излизам, отивам към колата си и в същия момент този бабаит ми чука на прозореца, светва в лицето ми с фенерчето и ми нарежда да изляза навън. Питам го защо, а той си знае неговата: „излез от колата“. Започна да ме разпитва колко съм пил и дали трябва да сядам зад волана. Казвам му, че съм добре, че работя с теб, но накрая се оказвам заключен за цялата нощ. Сега ме изкарай оттук!

Лекси погледна през рамо:

— Така ли беше, Родни?

Той прочисти гърлото си.

— Абсолютно. Само дето забрави да спомене, че ме нарече глупак и ме заплаши, че ще ме подведе под отговорност за тормоз, ако не го пусна. Говореше толкова несвързано, че се изплаших да не е дрогиран и да стане агресивен. Прибрах го заради собствената му безопасност. А, нарече ме още и „тъпият Мистър Мускуло“.

— Защото ме тормозеше. Аз не съм направил нищо.

— Пиеш и караш.

— Две бири! Изпил съм две бири! — извика Алвин и очите му отново пламнаха като на маниак. — Провери при бармана. Той ще ти каже.

— Вече проверих и той ми каза, че си изпил седем — отвърна Родни.

— Лъже! — изрева операторът и погледна умолително към Джеръми. Хванал лицето си в ръце, той наистина изглеждаше зле зад дебелите решетки. — Изпих само две бири. Кълна се, Джеръми. Никога не шофирам пиян. Кълна се в библията на майка ми.

Джеръми и Лекси погледнаха към Родни.

— Просто си вършех работата — сви рамене той.

— Това ли ти е работата? — ревна Алвин. — Да арестуваш невинни граждани? Това е Америка, човече, не можеш да безчинстваш така. Да знаеш, че това не е краят. Когато приключа с теб, няма да искат да те вземат дори и за охрана в „Уолмарт“. Чуваш ли ме, мистър Мускуло? „Уолмарт“!

Без съмнение двамата си бяха разменяли подобни любезности през цялата нощ.

— Остави ме да говоря с Родни — прошепна на Джеръми Лекси.

Тя се отдалечи със заместник-шерифа. Алвин се умълча.

— Ще те измъкнем оттук — увери го Джеръми.

— Не бива да съм тук, разбираш ли?

— Разбирам. Но с тези обиди не си помагаш, приятел.