Ръката на сатаната
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1339-8
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:
Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
— Трябва да разбереш, че германците приемат всичко, което избягва инфлацията — настоя португалецът. — Всичко. Хиперинфлацията от двадесетте години е национална травма. Освен това разходите за присъединяването на Източна Германия им припомнили значението на паричната стабилност. Германските синдикати, които не са ръководени от радикали с ограничени разбирания, осъзнали проблема за конкурентоспособността и действали в единомислие с правителството за понижаване на цените на стоките, произведени в страната, без да се прибягва до девалвация, която би породила инфлация — нещо, което централната банка не би допуснала.
— Но как се понижават цените на стоките? С орязване на заплати?
— С намаляване на разходите за производство — отговори Томаш. Вдигна три пръста. — Тоест намаляване на разходите затри неща: суровини, корпоративен данък и заплати. Проблемът е, че цената на суровините не е контролирана, следователно този разход не може да се намали. Може да се понижи корпоративният данък, но това би се отразило зле на приходите, които финансират социалната система. При това положение останали само заплатите. Това и направили.
— По дяволите! — възкликна Ракел. — Трябва да са били мъже на място, за да го направят.
— Сега разбираш ли? Докато другите европейски страни запазвали конкурентоспособността си, прибягвайки до девалвация на собствената си валута, като по този начин косвено намалявали заплатите, Германия правела същото, намалявайки заплатите директно. Европейците и особено французите се ядосвали на това, дори и само защото германците извадили на показ некомпетентността на техните правителства. Освен това французите научили, че немската централна банка — Бундесбанк, разполагала със сериозен резерв, и поискали да им го отнемат чрез Европейската икономическа общност. Но така и не успявали. — Томаш вдигна ръка, сякаш с това слагаше край на историята. — И в една хубава нощ през 1989-а Берлинската стена паднала.
Испанката го погледна неразбиращо.
— Берлинската стена ли? — попита тя. — Какво общо има Берлинската стена?
— Това бил шансът за осъществяването на германската мечта — обясни Томаш. — От Втората световна война Германия била разцепена на две, символично разделена от Берлинската стена. Падането на стената представлявала възможност двете държави да се обединят. Кой германец би загърбил шанса да…
— Знам това — прекъсна го тя нетърпеливо. — Но каква е връзката на тези събития с кризата на еврото? Ето това не мога да разбера.
— Проблемът е, че Великобритания и Франция се противопоставяли на това обединение, тъй като се опасявали, и с право, че завръщането на Велика Германия ще наруши равновесието в Европа. Със солидното си индустриално производство германците отново щели да станат арогантни и да се превърнат в заплаха. Подобно нещо било неприемливо.
— Добре, но Германия наистина се обедини.
— Защото накрая Франция отстъпила — обясни Томаш. — Но го направила само в замяна на компромис от страна на Германия.
— Компромис? Какъв компромис?
— Единна валута — разкри историкът. — Французите казали на германците: „Ще ви позволим да се обедините, ако вие дадете марката. Искаме достъп до големите резерви на ваш Бундесбанк“, казали французите. „Трябва да сме сигурни — добавили те, — че щом Германия се обедини, тя няма повече да представлява заплаха за нас. Единственият начин да го постигнем е с обща парична единица. Тя ще върже Германия останалите европейски страни“.
За пръв път от известно време испанката кимна с глава.
— А… разбирам.
— Германците приели сделката и три години след падането на Берлинската стена Европейският съюз подписва Договора от Маастрихт за създаване на единна валута.
— Еврото.
Знаейки, че дяволът се крие в детайлите, Томаш прехапа устни.
— Само че споменът за хиперинфлацията все още бил жив в съзнанието на германците. Освен това паричната им политика запазила безработицата ниска. Защо да рискуват? Познавайки добре неразумните действия на своите европейски партньори и страхувайки се, че останалите страни, които въведат единната валута, ще провеждат същата катастрофална изборна икономическа политика, която накрая ще тласне Германия към пропастта, те наложили някои условия за реализирането на проекта. Тъй като категорично държали на стабилни цени, като част от договора германците поискали създаване на Пакт за стабилност с клауза, която предвижда ограничение на бюджетния дефицит до три процента от БВП и таван на държавния дълг до шестдесет процента от БВП. Който наруши тези ограничения, незабавно да бъде санкциониран. Освен това си дали сметка, че веднъж попаднали под чадъра на еврото, много страни биха могли да харчат парите на германските данъкоплатци и затова настояли да се включи клаузата за непредоставяне на помощ при затруднения (no bail-out) тоест никоя държава няма да плаща дълговете на друга, която е харчила неразумно. Въвели още и абсолютна независимост на централната банка, по-късно наречена Европейска централна банка, която има правомощия да печата пари и чийто приоритет е запазването на стабилността на цените.