Ръката на сатаната
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1339-8
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:
Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
Двамата се разсмяха.
— Вече ми е ясно, че настъпил всеобщ пир — отбеляза Ракел.
— Признавам, че тогава бях изумена от всичките пари, които се раздаваха отвсякъде. Сякаш растяха по дърветата и трябваше само да протегнеш ръка и да си набереш…
— Всъщност се случило точно това. Но трябва да припомним, че лесните кредити не са явление, типично само за еврозоната. Ниските лихви и дерегулацията на пазара на деривати в Америка генерирали големи суми пари, които пълнели балона на недвижими имоти в САЩ и Обединеното кралство. Евтините кредити лесно потекли към периферията на еврозоната, харчени по неправилен начин в публичния и частния сектор. В Португалия например държавата похарчи кредитите за скъпи благоустройствени проекти, а частните заеми бяха пръснати за къщи, автомобили и ваканции на Карибите или в Бразилия. Тези пари не бяха вложени в нещо, което да върне печалба.
— Да, по това време телевизията постоянно излъчваше реклами на банкови заеми с ужасно ниски лихви за каквото се сетиш…
— Именно — съгласи се Томаш. — Банките от периферията на еврозоната щели да вземат тези пари отвън, те не били плод на националната икономика. Някои от страните — членки на Средиземноморския клуб, харчели на година с десет процента повече, отколкото произвеждали. И още по-лошо — тъй като разполагали със силна валута, те вдигали значително заплатите преди избори, произвежданите стоки поскъпвали прекалено и никой не искал да ги купува. От 1999-а до 2009-а Португалия увеличила заплатите в държавния сектор със седемнадесет процента, докато през същия период Германия ги намалила с осем процента. В такива условия през първите десет години от въвеждането на еврото германците удвоили износа преди всичко към страните от периферията. Еврозоната се разделила на кредитори и кредитополучатели, износители и вносители, което нарушило равновесието.
— Нима не е било възможно да се предвидят тези неща?
— Възможно е, естествено. Проблемът е, че управляващите в страните от Средиземноморския клуб, до един с членски карти и платен членски внос в Клуба на глупаците, решили да се преструват, че нищо не се случва, и избрали да живеят във въображаем свят. Тази фантазия била поддържана от факта, че еврото винаги е било по-скоро политически, отколкото икономически проект.
— Да, вече го спомена. Начинът, по който Франция обвързала Германия.
— Икономистите, които се погрижили за подробностите, били напълно наясно с огромната заплаха, която се криела зад въвеждането на единна парична единица в такъв разнороден регион, без да е подчинена на унифицирано централизирано управление, но се надявали, че в икономически план еврото ще представлява един вид катализатор на промените в страните от Средиземноморския клуб. Тези надежди се оказали илюзия. Още Маркс е твърдял, че икономиката е инфраструктурата на обществото. Еврото било опит за налагане на един политически проект без наличието на икономическа инфраструктура. Нямало как да проработи.
— Но е проработил, Томаш — обори го испанката. — Достатъчно е да видиш, че в продължение на толкова години всичко беше наред.
— Тестът за стабилност на една валута не се прави в добри времена, скъпа. Латинският паричен съюз, Скандинавският паричен съюз, „Змия в тунела“ и ЕКЮ функционирали много добре в периоди на просперитет, но се сринали, когато нещата се объркали. По същия начин и еврото беше стабилно, когато имаше евтини кредити и всичко беше цветя и рози. Но дали единната валута ще издържи на евентуален срив на икономиката? Готови сме за тест…
Смарагдовозеленият поглед на испанката засия.
— Тестът беше при кризата през 2008-а…
— Точно така — потвърди Томаш. — Както вече ти разказах, фалитът на, Лемън Брадърс“ предизвикал криза на доверието в международната банка. Никой не знаел кой притежава несъстоятелните секюритизации на ипотеки и като предпазна мярка банките престанали да отпускат заеми помежду си, страхувайки се да не изгубят парите си. Кредитите били спрени и парите към Европа секнали. Европейските банки останали без пари и също спрели да дават заеми, като първо започнали да орязват отпуснатите кредити на страните с нововъзникващи пазари в Източна Европа, прибалтийските страни, Унгария, Румъния, България и Украйна, а след това и в периферията на еврозоната. Без пари след известно време компаниите в тези страни започнали да фалират, засягайки и банките, на които дължали заеми, като по този начин предизвикали ефекта на доминото. Германия, Франция, Великобритания и други страни, представляващи центъра на Европейския съюз, се видели принудени да спасяват банките си от банкрут, докато МВФ трябвало да помогне на Унгария, Исландия, Беларус, Украйна и Латвия. Тъй като фирмите затваряли, а хората губели работата си, приходите от данъци намалели и се увеличили разходите за обезщетения на безработни.