Храмът на смъртта [bg]

— Писмото не е подправено. — Гъркът погледна Клеон. — Може ли да е било подхвърлено нарочно?

Лекарят поклати глава.

— Шпионинът Наифат го е оставил в палатката ми. — Той въздъхна. — Което означава, господарю, че той също е знаел, че служа на персите. Може би е искал да ме предупреди? В края на краищата един от моите колеги вече беше екзекутиран, вероятно предаден от твоя слуга. Аристандър наблюдаваше мен и останалите лекари. Ако тези писма бяха намерени у мен, щеше да ми е много трудно да дам обяснение. Затова реших да се махна оттам възможно най-бързо.

— И никой не се опита да те спре?

— Както казах, в лагера цареше суматоха заради нападението върху Александър. Оказа се лесно. Взех коня си и казах, че имам работа в Сестос. Вместо това поех по крайбрежието и наех една рибарска лодка. — Клеон разпери ръце. — И ето ме тук.

Диокъл се опита да се хвърли напред.

— Изведете го! — нареди Арсит.

Прислужникът се съпротивляваше, събори една маса. Един от телохранителите извади меча си и с един удар го просна в безсъзнание. Кръв опръска мраморния под. Пойните птички се разцвърчаха. Арсит изкрещя някаква заповед и Диокъл беше извлечен от стаята. Мемнон все още не можеше да повярва, че това е истина.

— Твърде лесно е — възрази той. — Писма, оставени в палатка? И ти, Клеон, решаваш да избягаш.

Арсит седна на ръба на лежанката си.

— Ти забравяш, че лекарят Клеон дълги месеци е служил в нашия двор. Ние му плащаме и той пое голям риск, както и Леонт, който беше предаден. Ако Клеон беше заловен, можеше да го разпнат. Пък и защо да ни лъже?

— Може би самият Александър е оставил писмата там? Защо Македонецът ще съобщава, че ще отплава направо за Троя? И защо го е направил? Сигурно е разбрал, че писмото е изчезнало.

— Защото Александър си е Александър — изфъфли Клеон. — Той е вложил сърцето и душата си в този поход. А дори да знаеше, че ще отиде в Троя, Мемнон, с всички тези приказки за отстъпление, наистина ли щеше да го пресрещнеш на брега?

Арсит почука по ковчежето.

— Забравяш останалите писма. Знаем колко души е повел Александър. От какви запаси има нужда. Откъде ще мине. И най-вече каква е стратегията му. В Троя са го приели. Не може да допусне други градове да затворят портите си пред него. Виж, Диокъл е вече мъртъв, екзекуцията беше бърза.

Мемнон затвори очи.

— Дарихме го с бърза смърт — увери го Арсит. — Главата му вече е отделена от тялото. Ние му плащахме, той ядеше с нас хляб и сол. Но доверието ни в теб е непокътнато. Същите тези писма говорят за теб по крайно обиден начин. Александър Македонски се бои от Мемнон от Родос. Затова нека му докажем, че страхът му е основателен. — Арсит разпери ръце. — Изпратихме заповеди. Армията ни се събира. Ще се бием с Македонеца.