Вещицата [bg]

Паула гледаше Джеси мълчаливо. Въздържа се да отбележи, че Мари е изградила цялата си кариера, говорейки за травмата, която е преживяла като дете.

Мартин се обърна към момичето.

— Вашите майки? — каза той. — За сина на Хелен ли говориш? Познавате ли се?

— Да, познаваме се — каза Джеси и отметна коса. — Това е приятелят ми.

Отгоре се чу шум, който ги стресна.

— Той тук ли е? — попита Паула и погледна към стръмната стълба, водеща към горния етаж.

— Да — каза Джеси, а по шията й избиха червени петна.

— Можеш ли да го помолиш да слезе? — попита Мартин приятелски. — Трябваше колегите да говорят с Хелен и семейството й, но ако той така и така е тук…

— Окей — каза Джеси и се провикна към горния етаж. — Сам? Полицията е тук. Искат да говорят с теб!

— От колко време сте заедно? — попита Паула, а момичето изпъна ръце нагоре.

Паула предположи, че досега в живота й не е имало много момчета.

— Ами, тъкмо тръгнахме — каза Джеси и се размърда, но Паула забеляза, че тя няма нищо против да говори за това.

Спомняше си щастието, което самата тя изпита първия път, когато се събра с някого. Колко хубаво беше да бъде част от двойка. Само че в нейния случай не беше Сам, а Джоузефин. И определено не смееха да показват отношенията си открито. Тя излезе на светло чак на двайсет и пет, а впоследствие се чудеше защо й е отнело толкова много време. Небето не се срути, земята не се продъни, не я покоси светкавица. Животът й не беше съсипан. По-скоро обратното. За първи път се почувства свободна.

— Здрасти.

По стълбите лежерно слизаше върлинест тийнейджър. Носеше къси панталони и беше гол до кръста.

— Тя облече тениската ми — каза той и посочи Джеси.

Паула го огледа с любопитство. Повечето тукашни познаваха баща му, в околността не се срещаха много войници на ООН. Не си беше представяла, че синът на Джеймс Йенсен изглежда така. С коса, боядисана в гарваново черно, очна линия и предизвикателен поглед. Паула инстинктивно почувства, че зад външността му се крие нещо повече. В работата си многократно се беше натъквала на младежи със същия поглед и той рядко свидетелстваше за особено щастлив живот и хубави преживявания.

— Имаш ли нещо против да поговорим малко? — попита Паула. — Искаш ли да се обадиш на родителите си, за да поискаш разрешение?

С Мартин си размениха погледи. Всъщност беше абсолютно против правилата да разпитват непълнолетен в отсъствието на родителите му. Но тя реши да възприеме това като обикновен разговор, не като разпит. Просто щяха да му зададат няколко въпроса и беше глупаво да не се възползват от случая, след като Сам и без това беше тук.