Провинциални убийства [bg]

Дванадесета глава

Трой пое по шосе А21 (за Хейстингс и Сейнт Ленардс) при Тънбридж Уелс и поднови разговора, временно прекъснат докато се справяше с непознати обиколни пътища и внимаваше за отбивки. Двамата с Барнаби обсъждаха последните доклади от анализите на съдебната лаборатория.

— Но ако тези… влакна… тези парченца найлон са били под ноктите й, това не значи ли, че е одрала лицето на убиеца?

— Невинаги. Ако човек си сложи чорап на главата, доста голяма част от чорапа остава неизползван. Може него да е хванала.

Той се облегна, затвори очи и си представи — не за първи път — ужасяващия миг, в който посетителят на мисис Рейнбърд изчезва от дневната, вероятно след като моли да ползва тоалетната, и се появява след няколко секунди, с черти сплеснати до неузнаваемост, и остър нож в ръка. Фактът, че вече знаеше кой бе този човек придаваше допълнителен нюанс на ужас към сцената. Трой заговори за доказателствата, открити под градинския навес.

— Трябва да са от одеялото, сър — имам предвид черните и зелени влакна, които откриха.

— Почти сигурно е.

— Предполагам, че който и да е бил, е сметнал, че по-сигурно е да се потопи във вода, отколкото да се изгори. Не бие толкова на очи.

— И аз така си мисля. Имам чувството, че е било в езерото в гората, близо до къщата. А може би и дрехите също са там.

— И един от семейство Рейнбърд се е досетил по някакъв начин и се е опитал да измъкне пари от някого.

— Да, и аз така мисля. Но в случая майката и синът са си намерили майстора. Бързото и ефективно ликвидиране на мис Симпсън би трябвало да им подскаже нещо. Нали знаеш какво се казва; Трой — „Щом веднъж извършиш убийство…“?

— Това пак ли е Джейн Остин, сър? — попита сержантът, докато профучаваше през Ламбърхърст. — Но вече сме на крачка от разкритието им. Пък и това одеяло сигурно е тежало — надали са го изхвърлили направо, без да го увият в нещо.

— Да. Предполагам, че са имали найлонова чанта, по-скоро найлонов чувал от онези, в които се изхвърля боклука. Дрехите също са сложени там.

— Поели са голям риск. Да го направят посред бял ден…

— Да, но вече са изпаднали в паника. Нещата започват да се развиват зле за тях, Трой. Времето им изтича… при това изтича много бързо.

С периферното си зрение инспекторът забеляза как сержантът извърта рязко глава от удивление.

— Какво?… Искате да кажете, че знаете кой е извършил убийствата?

— Да, естествено.

— И двете ли?

— И трите.

— Но… не разбирам…