Зовът на костите [bg]

- Къде се намирате? - попита той, когато тя отговори.

- В клиниката, където беше настанена майка ми. Тази вечер ранила един санитар с нещо подобно на режещо шило, което заподозреният вкарал, представяйки се за неин син. Открихме, че я е посещавал нееднократно през последните месеци.

- Тя добре ли е? Искам да кажа дали не...

- Не, добре е... Йонан, успях да получа съдебна заповед, с която жандармерията ще ни предостави мострите от костите, открити в Ари Саар. Току-що позвъних на доктор Такченко, ще ни приеме утре вечер. Приготви се.

Йонан помълча няколко секунди.

- Шефке, това променя всичко. С въвличането на майката ви случаят се превръща в лична провокация, в предизвикателство към вас самата, каквото рядко е било наблюдавано в историята на криминалистиката. Сега се сещам за Джак Изкормвача, който пишел писма на разследващия детектив, и за двама серийни убийци, като Тед Бънди или Зодиак... които писали до няколко вестника. Този е по-изобретателен, но и по-директен: фактът, че се е сближил толкова с майка ви, ясно говори за самоувереност и дързост. Представя се за ваш брат, сравнява се с вас. Предизвиква ви.

Амая се замисли. Наистина имаше явна провокация. Прехвърли наум поредицата от събития, довели я дотук. Имитатор, изникнал по време на разследването по случая „Басахаун“. Адресираната до нея бележка, която Хасон Медина носеше, когато се самоуби. Интересът на Киралте точно тя, а не някой друг да го разпита до такава степен, че да отлага през цялото време, докато тя беше в отпуск по майчинство, момента, в който щеше да признае къде е тялото на Лусия Агире, и да чака дотогава, за да си пререже гърлото. Начинът, по който Падуа я бе въвел в случая... Процес, дирижиран от мрака с една-единствена цел - да привлече вниманието й. А сега и Росарио. Да се доближи до нея, бе най-голямата му дързост. И все пак нещо не се връзваше.

- Трябва да го обмисля - отговори.

- Ще уведомите ли комисаря?

- Не, докато не получим резултатите от анализите. Ако открием съвпадение, ще го информирам и ще започнем официално разследването. Засега настоящият епизод принадлежи към сферата на поверителното: психично болна пациентка напада санитар и надрасква нещо безсмислено на стената. Кадрите на заподозрения, с които разполагаме, са доста некачествени, не знам дали ще измъкнем нещо от тях, а това, че се е промъкнал тук, говори само за равнището на безопасност в клиниката.

- Ами съдията?

- Съдията... - Мразеше дори самата мисъл, че ще трябва да му каже, но знаеше, че няма избор; в крайна сметка той подписваше заповедите. - Ще почакаме до утре, докато влезе в сила заповедта за мострите.

Йонан усети умората в гласа й.

- Къде се намира тази клиника, шефке? Искате ли да дойда да ви взема?

- Благодаря, Йонан, няма нужда. Дойдох с колата си и вече приключих. Ще се видим утре в участъка.

Тя се огледа още веднъж на път към вратата и отвратителният товар на отсъстващо присъствие на майка й отново я налегна. На прага я стресна скръбната фигура на доктор Франц, който се бе изправил там и я чакаше.