В очакване на сряда [bg]

— Ще дойдеш ли с мен вкъщи? — попита го сестра му. — По-добре е да сме там двамата заедно.

— Ето ви препечените филийки — каза Фрида. — Намажете си ги с мед.

— Само с масло.

— Много съжалявам за майка ви.

Джудит само повдигна слабичките си рамене. Сините ѝ очи проблеснаха на обсипаното ѝ с лунички лице.

— Поне си имаш Тед — каза патетично Клои. — Поне двамата можете да се подкрепяте. Помислете си какво щеше да бъде, ако бяхте сами.

— Двамата сте били заедно, когато сте разбрали, че майка ви е била убита, нали? — попита Фрида. — Но оттогава говорили ли сте за това помежду си? — Те не отговориха. — Изобщо говорили ли сте с някого?

— Имате предвид с някого като вас ли?

— С приятел или с роднина, или с някого като мен.

— Тя е мъртва. Думите няма да променят това. Ние сме тъжни. Думите няма да променят това.

— Полицията изпрати една жена — каза Джудит.

— О, да — добави презрително Тед. — Онази жена. Кима през цялото време сякаш дълбоко разбира мъката ни. Лайняна работа! Направо ми се повръща. — По бузите му избиха петна. Той се наклони назад със стола си, балансирайки само на един от четирите му крака, и бавно се завъртя.

— Мама му се сърдеше, когато правеше това. — Джудит махна с ръка към брат си. — Неговият коронен номер.

— Сега мога да го правя колкото си искам и никой няма да го е грижа.

— Не е така — каза Фрида. — Напълно разбирам майка ви. Номерът е дразнещ. И е опасен.

— Може ли вече да се приберем у дома, моля? Не искам да оставяме татко сам в компанията на вечно тъжната и критикуваща Луиз. — Джудит замлъкна от вълнение. В очите ѝ се появиха сълзи и тя примигна мъчително. — Мисля, че трябва да се прибираме — повтори тя.

Тед върна стола в нормалното му положение и се изправи — слаб като вейка, мръсен и неугледен.

— Да, добре. Благодаря за препечените филийки.

— Моля, няма защо.

— Довиждане — каза Джудит.

— Довиждане.

— Може ли да дойдем пак? — Гласът на Джудит изведнъж се разтрепери.

— Да — отвърна Клои с ентусиазъм. — По всяко време сте добре дошли, през деня, през нощта — нали, Фрида?

— Да — отвърна малко уморено Фрида. Тя се отправи с тежки стъпки нагоре по стъпалата към банята. Ваната беше там в пълния си блясък. Завъртя крановете — работеха. Но нямаше запушалка за отвора. Фрида погледна, под ваната и в шкафа, но и там я нямаше. Запушалката за порцелановата мивка беше много малка, а тази за кухненската мивка беше метална, без верига и се завърташе. В крайна сметка нямаше да може да си вземе вана.

Карлсън и Ивет пристигнаха в дома на семейство Ленъкс малко след като Джудит беше излязла. Гневните крясъци бяха стихнали и на тяхно място се бе настанила неловка тишина, наситена с напрежение. Ръсел Ленъкс беше в кабинета си, седнал на бюрото си, вперил невиждащ поглед през прозореца; Дора беше в стаята си, вече не ридаеше, но лежеше свита на кълбо, а лицето ѝ все още беше мокро и подпухнало от плач. Луиз Уелър беше чистила. Беше измила кухненския под, беше почистила стълбите с прахосмукачка и тъкмо щеше да се заеме с дрехите на сестра си, когато на входа се позвъни.