Контакт

— Да. Чувала съм за него.

— Неговият бизнес е бил безсмъртието.

Каза го между другото, като пояснение и погледна часовника си.

— На самия връх на Зикурата, знаете, царете ще се изкачат, за да получат инструкции от боговете. И специално от Ану, небесния бог. Между другото, проверих как са наричали Вега. Името й е било Тиранна, „Животът на Небесата“. Странно.

— А вие получихте ли някакви инструкции?

— Не. Те стигнаха до вас, не до мен. Между другото, в девет часа ще има друга процесия на Гилгамеш.

— Страхувам се, че няма да мога да изчакам толкова. Но позволете ми да ви попитам нещо. Защо Вавилон? — попита тя. — И Помпей. Ето, вие сте един от най-изобретателните хора. Създадохте няколко вида основни индустрии, разгромихте рекламната индустрия на собствения й терен. Да, удариха ви с тази история със сигурността, с чипа за контекстно разпознаване. Но имаше толкова други неща, които можехте да направите. Защо… това?

Далече долу, процесията бе стигнала до храма на Асур.

— Защо не нещо по… ценно? — уточни той. — Просто се опитвам да задоволя някои социални нужди, които управниците пренебрегват или не забелязват. Това е капитализъм. Напълно законно. Прави много хора щастливи. И мисля, че е добър отдушник за част от лудите, които обществото ни непрекъснато произвежда.

Но не съм мислил за всичко това през цялото време. Много е просто. Съвсем точно си спомням мига, когато ми хрумна за Вавилон. Бях в „Света на Уолт Дисни“ и се возех на малко параходче по Мисисипи със своя внук, Джейсън. Джейсън беше около четиригодишен, може би пет. Мислех си колко умни бяха хората на Дисни, които бяха премахнали билетчетата за всяко возене и вместо това предлагаха целодневна карта, която ти позволява да правиш всичко. Спестяваха известно количество заплати — за тези, които трябва да късат билетите, например. Но което беше по-важно, хората са склонни да надценяват апетита си да се возят на разни неща. Плащат премия, за да им се позволи да опитат от всичко, а след това се оказва, че са доволни от много по-малко.