Якешину

Зловещата тишина, която последва, остана да трепти като ехо от току-що избухнала бомба. Сано осъзна, че главният старейшина е прибрал писмото, за да го използва при подходящ случай.

Шогунът възкликна озадачен:

— Но какво означава това?

— Уведомих дворцовия управител Янагисава за положението около „Черният лотос“ — каза Сано, като се стараеше да запази спокойствие. — Надявах се, че той ще съумее да ви убеди, че сектата е твърде опасна и че сме длъжни да защитим хората от нея…

— Всъщност вие сте призовали почитаемия дворцов управител да ви подкрепи в гоненията срещу един клон на семейния храм на Токугава — възрази му Макино. — Искате той да ви помогне да унищожите „Черният лотос“ и така да спечелите контрол над бакуфу — Макино се обърна към шогуна: — Господарю, това писмо е категорично доказателство, че сосакан организира заговор срещу вас!

Притиснал фината си ръка до гърдите, шогунът впери поглед в Сано.

— Истина ли е?

— Не! — избухна Хирата в необуздано възмущение. — Моят господар е ваш предан и всеотдаен слуга!

— Разбира се, че той ще отрича истината, господарю — възрази невъзмутимо Макино.

Сано не можеше да повярва, че бе пристигнал тук, за да получи разрешение да спаси Мидори, а накрая се бе оказал обвинен в престъпление, за което наказанието бе екзекуция.

— Станало е някакво недоразумение — каза той. — Почитаемият главен старейшина е разчел в писмото ми смисъл, който никога не съм влагал. Това грешка, продиктувана от почтеност, и предлагам всички да забравим обвиненията му и да се върнем и към обсъждането на въпроса, как да спасим Ниу Мидори…