Якешину

Рейко се събуди и седна в леглото си. От нападението в Нихонбаши бяха изминали цяла вечер и цяла нощ, но в ушите й още кънтяха виковете и звънът на оръжията. Тя отново се разтресе от ужас, като си спомни какво се бе случило и какво последва, когато се прибраха у дома.

Тъй като носачите на паланкина й до един бяха загинали в битката, Рейко пристигна в замъка Едо на кон. Сано държеше юздите и яздеше до нея. Тя си мислеше, че нападението не й се е отразило особено, но когато седна със Сано в гостната, усети, че целият й свят рухва, и се разплака.

— Вероятно вече не се съмняваш колко опасна е сектата „Черният лотос“ — каза през сълзи тя.

— Да — отвърна Сано. — А също и Хару. Убеден съм, че палежът и убийствата са били нейният принос към плана на „Черният лотос“, какъвто и да е той. Но нека сега не говорим за това. Разстроена си.

После той внимателно я сложи да си легне и остана до нея, докато тя се унесе в неспокоен сън. Сега Рейко пое дълбоко въздух, прогонвайки тягостното чувство. Не се ли овладееше, нямаше да успее да предаде „Черният лотос“ в ръцете на правосъдието. Опита се да забрави съня си за Хару и всичко, за което той загатваше. Изми се, облече се и се насили да глътне малко чай и оризова каша. Нахрани Масахиро и после отиде в двореца. Намери Кейшо в покоите й във вътрешното крило. Майката на шогуна точно закусваше.

— Дойдох да видя Мидори — каза Рейко.

— Няма я — сърбайки рибен бульон, Кейшо я погледна изненадана. — Мислех, че е у вас.

— Този път не е — отвърна Рейко. — Не съм я виждала от онзи ден вечерта.

— Но тя ми каза, че имала някаква важна работа, и аз й дадох почивка — отвърна Кейшо. — Тръгна рано сутринта преди няколко дни — Кейшо се обърна към прислужничките си. — Мидори сан не се е върнала, нали? — жените поклатиха глава. Кейшо продължи със заядливо неодобрение: — Не ми е приятно, че отсъства толкоз, а и на една порядъчна млада жена не й е работа да остава навън цяла нощ. Кой я знае къде се шляе… Ако я откриеш, кажи й веднага да се връща тук.

— Непременно — обеща Рейко, усещайки, че я обзема тревога. Мидори не беше момиче, което би се запиляло само из града. Продължителното й отсъствие не вещаеше нищо добро.

След като се сбогува с Кейшо, се прибра вкъщи и нареди на един слуга да разпита на всички възможни места за Мидори. Прати и друг до яшики — имението на даймио Ниу, за да провери дали не се е отбила там да види семейството си. След час Рейко получи вест, че стражите при портите на двореца помнят, че Мидори е излязла, но са сигурни, че не се е връщала. Не беше и в семейното яшики, а нямаше къде другаде да отиде. В главата на Рейко започна да се оформя ужасно подозрение.

После, докато крачеше из стаята си, без да забелязва Масахиро, зърна на пода късче хартия. Вероятно течението го бе съборило от писалището й. Рейко разсеяно го вдигна и думите, които прочете, превърнаха подозренията й в ужасяваща реалност.

Мидори бе нарушила обещанието си и бе отишла в храма на „Черният лотос“!