![Присъдата [The Runaway Jury-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/5/prisdata-the-runaway-jury-bg-download.jpg)
Присъдата [The Runaway Jury-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Присъдата [The Runaway Jury-bg]». Краткое содержание книги:
— Трябва да защитим приятелите си, Хопи, и тъкмо тук нещата опират до теб.
— Добре.
— Пак повтарям, споразумението е странно. Приемеш ли го, изчезва лентата с твоя опит да подкупиш мистър Моук.
— Приемам. Само кажете за какво става дума.
Кристано помълча и се озърна към кея. Няколко рибари си подвикваха в далечината. Той се приведе още по-близо и дори хвана Хопи за коляното.
— Става дума за жена ти — прошепна Кристано едва чуто, после се облегна назад и изчака Хопи да проумее.
— За жена ми ли?
— Да. За жена ти.
— За Мили?
— Точно така.
— Откъде-накъде…
— Ще ти обясня.
— За Мили? — повтори слисаният Хопи. Какво общо можеше да има кротката Мили с цялата тази каша?
— Процесът, Хопи — изрече Кристано. — Познай кой подпомага най-много републиканските кандидати за Конгреса?
Хопи бе твърде замаян и объркан, за да изкаже разумно предположение.
— Ами тютюневите компании. Те хвърлят милиони в предизборната надпревара, защото се боят от демократите и им е дошло до гуша от правителствени ограничения. Те са хора на свободния бизнес, Хопи, също като теб. Смятат, че хората пушат по свой собствен избор. Писнало им е от правителството и адвокатите, дето се мъчат да им съсипят бизнеса.
— Значи политика — изумено избъбри Хопи и се загледа към вълните.
— Само политика, и нищо повече. Ако компанията загуби този процес, ще ни връхлети небивала лавина от процеси. Тютюневите компании ще загубят милиарди, а ние във Вашингтон — милиони. Можеш ли да ни помогнеш, Хопи?
Хопи отново се върна към реалността и объркано промърмори:
— Моля?
— Можеш ли да ни помогнеш?
— Сигурно, но как?
— Чрез Мили. Поприказвай с жена си, накарай я да разбере колко безумен и опасен е този процес. Тя трябва да се заеме със заседателите, Хопи. Да се пребори с либералите в ложата, които ще настояват за тежка присъда. Можеш ли да го направиш?
— Естествено, че мога.
— Но ще го направиш ли, Хопи? Разбери, не бихме желали да използваме записа. Помогнеш ли ни, лентата отива в канализацията.
Изведнъж Хопи си спомни за лентата.
— Да, разбрахме се. Между другото, ще я видя още довечера.
— Притисни я. Много е важно — за нас от министерството, за благото на страната и, разбира се, ще ти спести пет годинки затвор.
При последните думи Кристано с буен смях го плесна по коляното. Хопи също се разсмя.
Половин час обсъждаха стратегията. Колкото по-дълго седяха на яхтата, толкова повече въпроси възникваха в главата на Хопи. Ами ако Мили гласува за компанията, но останалите са против и издадат присъда? Какво ще стане с Хопи тогава?
Кристано обеща, че ще удържи на споразумението независимо от резултата, стига Мили да гласува както трябва.
На връщане към колата Хопи буквално летеше по кея. Когато зърна Ничман и Нейпиър, вече се чувстваше нов човек.
След като размишлява три дни върху решението си, в събота привечер Харкин се отказа от него. Нямаше да позволи на заседателите да посещават неделни проповеди. Беше сигурен, че изведнъж всички ще проявят пламенно желание да общуват със Светия дух, а просто не виждаше начин да ги пусне по всички посоки на областта. Обади се на своя свещеник, който пък завъртя няколко телефона и осигури един млад студент по богословие. Неделната църковна служба бе планирана за единайсет часа в Балната зала.
Харкин прати лично известие до всеки съдебен заседател. Бележките бяха пъхнати под вратите им, преди да се върнат от Ню Орлиънс в събота вечер.
Църковната служба мина доста скучно в присъствието на шестима богомолци. Гладис Кард бе в отвратително настроение. Не бе пропуснала нито веднъж неделното училище в Баптистката църква от шестнайсет години насам, а и тогава отсъства само защото почина сестра й в Батон Руж. Върху тоалетната й масичка се трупаха отличия за завидно благочестие. Естер Кноблах от Женската мисия държеше рекорда с двайсет и две години непрекъснати посещения, но тя беше на седемдесет и девет и имаше високо кръвно. За своите шейсет и три години Гладис беше в отлично здраве и смяташе, че може да подобри постижението. За нищо на света не би признала тази амбиция, но цялото паство я подозираше.
И ето че всичко се проваляше заради съдията Харкин, когото не хареса от самото начало, а сега направо го ненавиждаше. Пък и студентът по богословие никак не й допадна.
Рики Колман дойде по анцуг. Мили Дюпри си донесе Библията. Лорийн Дюк беше запалена богомолка, но кратката проповед я изненада. Само от единайсет до единайсет и половина — претупана работа, ама какво друго да очакваш от белите? Беше чувала за подобни щуротии, но никога не ги бе виждала с очите си. Нейният пастор никога не напускаше амвона преди един, а често оставаше и до три, когато при хубаво време излизаха да похапнат на открито и после пак продължаваха. Сега тя смучеше бонбон и мълчаливо страдаше.