Сърцето на амазонката
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вирджиния Драгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на амазонката». Краткое содержание книги:
Сякаш се намираха под водопад. Дъждът шибаше тялото й, кожата й тръпнеше. Джилиън повдигна главата си нагоре и стисна клепачи, усещайки как водните струи мият косата й. О, как жадуваше за едно парче сапун! Това бе най-освежаващият дъжд на света, плющящ и силен. Зърната на гърдите й настръхнаха от хладните водни струи.
Овладя я усещане за невероятна свобода, за покоряваща красота. Бе изпитала нещо подобно, когато наблюдаваше как Бен се къпе под водопада като съвършен античен бог. Стоеше гола насред най-голямата дъждовна гора в света и жизнената сила на необятната джунгла се изливаше от небесата върху й. Вятърът извиваше стволовете на дърветата; блесна светкавица, след нея отекна и гърмът, пое го ехото. Вършеха нещо опасно: всички обитатели на джунглата се бяха скрили от проливния дъжд. Беше страшно възбуждащо, идеше й да крещи от радост. Тя протегна ръцете си нагоре, за да почувства дъжда с всеки сантиметър от тялото си. Помисли си, че никоя баня на света, дори и най-луксозната, не можеше да се сравни с тази.
Изведнъж Бен се озова до нея. Възбуденият му стон заглуши тътена на гръмотевиците. Той я обгърна толкова плътно с ръце, че тя не можеше да си поеме дъх и я повдигна, впивайки устни в нейните. Със затворени очи тя се вкопчи в раменете му, забивайки нокти в гладката му, хладна кожа. Голите им тела в миг се затоплиха от докосването.
Бен обхвана таза й и я повдигна по-високо. Тя инстинктивно обви бедрата си около кръста му. Той жадно пое с устни зърното на гърдата й и езикът му се застрелка в бесни кръгове около него. Джилиън извика, обезумяла от възбуда. Кръвта кипеше в жилите й.
Той започна бавно да я спуска върху твърдия си пенис. Докосна нежната й плът и тя изстена, отваряйки широко очи. Погледът й потъна в неговия. Дъждът се стичаше по лицата им, по телата им. По черните му мигли бяха накацали водни капчици, зениците му бяха разширени, а синьото на ирисите му бе станало кобалтово като океана.
— Погледни надолу — дрезгаво прошепна той. — Виж как влиза.
Трепереща от почти болезнено желание, Джилиън сведе поглед надолу. Издутата главичка пулсираше, тъмночервена от възбуда. Дебели, синкави вени се виеха по твърдия член. Бен я притисна надолу и главата проникна във влажния отвор. Често бе изпитвала това усещане през последните няколко дни, но то отново и отново я разтърсваше. Топлината му я изгаряше. Тя постепенно слизаше по-надолу, членът му я разпъваше до краен предел, изпълваше я изцяло. Усещаше как главата му докосва входа на утробата й. Наблюдаваше как възбудената му плът прониква в нея, усещаше го вътре в себе си. След миг я заля вълната на оргазма. Бен притисна към себе си конвулсивно гърчещото се тяло на Джилиън и прошепна:
— Искам да го почувствам отново.
След това хвана здраво ханша й и започна бързо да го движи нагоре-надолу. Беше разкрачил широко крака, за да пази равновесие. Усещането беше невероятно, той стисна зъби и отметна глава назад. Всеки път, щом членът му проникнеше в меката й плът, цялото му тяло потръпваше от удоволствие. Пороят продължаваше да се излива върху тях.
Джилиън се вкопчи в него. Започна да стене, защото всеки тласък усилваше сладката агония.
— Моля те — почти беззвучно шепнеха устните й. — Моля те!
— Не още, скъпа — простена той. — Не още. Толкова е хубаво!
Цялото й тяло гореше в огън, въпреки че въздухът бе свеж и прохладен. Тя се бореше с него, опитваше се да го отблъсне, защото не издържаше повече, но беше безсилна срещу желязната сила на това мускулесто тяло. Бен триумфално се усмихна.
Слънцето проби през облаците и окъпа полянката в светлина, макар че все още ръмеше. Сякаш се намираха във вътрешността на огромен диамант. Тя го целуваше страстно и притискаше тялото си към него.
Пръстите му потънаха в цепката на закръгления й задник. Той изруга, усещайки, че неизбежната кулминация наближава. Още няколко неистови тласъка и Джилиън извика със сетни сили. Пулсиращите й вътрешни мускули го обхванаха здраво, той отметна назад глава и с дивашки вик изля семето си в дълбините й.
Краката му трепереха. Имаше чувството, че всеки момент ще се стовари на земята. Джилиън висеше неподвижно в ръцете му, главата й бе склонена на рамото му, а краката й все още обгръщаха кръста му. Слънчевата светлина бе ослепителна. Бурята премина и дъждът спря: единственият звук, който нарушаваше възцарилата се тишина бе ромоленето на капките, стичащи се по листата.