Сърцето на амазонката
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вирджиния Драгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на амазонката». Краткое содержание книги:
Джилиън най-сетне се унесе в сън. Подир нея заспа и Бен. По едно време тя се събуди и забеляза бледата светлина, която се процеждаше през гъстата растителност, проникваше през лианите и листата, с които Бен бе прикрил палатката и преминаваше през тънкия найлон, за да отбележи края на тази незабравима нощ. Тя лежеше неподвижно, не й се искаше да се изправя лице в лице с действителността. Бен спеше върху нея, беше се извъртял малко настрани, за да й даде възможност да диша, но все пак й тежеше много. Главата му бе обърната на другата страна, а гърдите му се движеха дълбоко и равномерно. Бедрата й бяха разтворени, ханшът му беше между тях. Беше свил единия си крак, а бедрото й беше преметнато върху неговото. Пенисът му бе отпуснат, но все още бе вътре в нея. Беше я напускал само, за да смени позата.
Маймуните крещяха в короните на дърветата. Бен се пробуди, не помръдна, но тя усети как се възбужда и мускулите му се напрягат.
Прокара нежно ръка по гърба му и го прегърна през врата. Също така нежно той започна да се движи вътре в нея. Джилиън затвори очи, опитвайки се да отдалечи деня още малко.
След като свършиха, той си отдъхна за малко и каза:
— Трябва да тръгваме. Кейтс сигурно е пренощувал отвъд терасата, предоставяйки ни няколко часа на разположение, но нямаме време за губене. — Откъсна се от нея, седна и прокара ръка през разрошената си коса. О, Боже, така му се искаше да останат тук поне една седмица и само да ядат, да спят и да правят любов.
Джилиън отвори очи и се сблъска с реалността. Рик беше мъртъв, но нямаше връщане назад. Животът продължаваше неумолимия си ход, двамата с Бен бяха живи и се намираха в голяма опасност. В едно потайно кътче на сърцето си винаги щеше да тъжи за Рик. Така че затвори спомените си в това потайно кътче и седна, готова за действия.
Или може би не беше съвсем готова. Начаса прецени ситуацията и заяви:
— Трябва да се окъпя.
Той се ухили, както си лежеше и обуваше гащите и панталоните си.
— И двамата трябва да се окъпем, но това не ни е най-спешната работа.
— Аз не мога да чакам — измърмори тя и отвратено сбърчи нос, когато започна да се облича. — Цялата лепна. Защо не изчака, докато се върнем в Манаус? Там поне има бани и душове.
Той я погледна с невярващ поглед.
— Ти шегуваш ли се? Чаках толкова дълго, че вече получих халюцинации. Мразя въздържанието: то вреди на здравето. — Изведнъж лицето му стана много сериозно, той обхвана брадичката й в шепа и я принуди да го погледне в очите. — Добре ли си? Снощи съвсем забравих за рамото ти.
— Нищо ми няма. — Тя му го показа и кисело добави: — Имам болки и охлузвания, но те са на друго място.
Веждите му бавно се вдигнаха.
— Имаш ли нужда от масаж?
— Никакви масажи, докато не се окъпя.
— По дяволите! — Ужасеният поглед, който й хвърли, оказваше, че приема много сериозно настойчивото й искане. — Ако намерим някой подходящ поток, ще се окъпем. Или пък ще се съблечем и ще постоим под дъжда. Става ли?
Тя обу ботушите си.
— Все ще е по-добре от нищо.
Закусиха набързо с разтворена във вода овесена каша и кафе и след пет минути Бен вече бе прибрал палатката и хранителните запаси в раницата. През цялото време внимаваше Джилиън да не забележи диаманта.
О, Господи, чувстваше се великолепно. Прекараната с Джилиън нощ бе надхвърлила и най-смелите му представа. Тялото му беше отпочинало, заситено и подмладено; можеше да превземе света. Имаше желание да я притежава и да я закриля. Вече беше негова: никога нямаше да я остави да си отиде.
Поеха по друг път към реката, не по маршрута, по който бяха дошли; на идване трябваше да следват наставленията и ориентирите от картата, сега не само че беше опасно да се връщат по същата пътека, но и Бен смяташе, че могат да се придвижат по-бързо напряко през джунглата и да съкратят прехода поне с един ден. Трябваше на всяка цена да стигнат до лодките преди Кейтс да им е пресякъл пътя. Изобщо не се съмняваше, че ги преследват: Джилиън станала свидетел на две убийства, а Кейтс го бе видял с диаманта. Да, глутницата беше подире им, не се знаеше само на какво разстояние.
Той използваше мачетето, колкото се може по-малко, защото не искаше да оставя ясни дири. Някой индианец лесно би могъл да ги проследи, но Кейтс и Дутра не бяха толкова опитни. Нямаше смисъл да им помага, сечейки всеки храст, който им се изпречи на пътя.