Черният дом
- Автор: Кинг Стивен Эдвин, Страуб Питер
- Серия: Талисманът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:
Издава странно сподавено хриптене, сякаш го душат, и ускорява крачка. В съзнанието му се оформя предчувствие за наближаваща кулминация („В спокойното ми съзнание“ — мислено се поправя). Предстои прелом… промяна… поврат.
Мисълта го изпълва с тревога, той хуква през полето, като високо вдига колене и размахва ръце. Дирите му се очертават в окосената ливада като тъмна диагонална следа, която започва от гаража и отвежда Бог знае къде. Например в Канада. Или на Северния полюс. Разбудени от росната утринна дрямка, белезникавите нощни пеперуди се извиват в дантелена спирала, после тежко се спускат в ниско окосената трева.
Джак хуква още по-бързо, сякаш се опитва да избяга далеч от нагризаната, окървавена маратонка, захвърлена на верандата на най-съвършената къща на света; далеч от собствения си ужас. Но не може да се отърве от предчувствието за предстояща кулминация. Пред погледа му изплуват лица, придружени е кратки аудиоклипове. Лица и гласове, които съзнателно отбягва от двайсет и повече години. До ден-днешен ако някое от тях ненадейно го споходи, той си повтаря отколешната лъжа: навремето едно уплашено момче прихванало като хрема невротичната паника на майка си и подтиквано от ужаса си, съчинило история — грандиозна фантасмагория с главен герой всеобщият любимец Джак Сойер, спасител на болната си майка. Всичко е чиста измишльотина, от която по-късно не остава и следа. Когато навършва шестнайсет, той вече се е успокоил. И сега е съвършено спокоен — като обезумял тича през полето на север от дома си и оставя след себе си тъмна диря, над която кръжат облаци разбудени нощни пеперуди, но го прави съвършено спокойно.
Тясно лице, присвити очи, триъгълна шапка от вестник, нахлупена почти до веждите: „Стига да можеш да ми докараш буре, като ти викна от бара, веднага те наемам.“ Смоуки Ъпдайк от Оутли, щата Ню Йорк, където щом изпият бирата, изяждат и чашата. В тунела край града се бе сблъскал с нещо ужасно, именно там Смоуки го държа като заложник. Докато… Шарещ поглед, престорена усмивка, ослепително бял костюм: „Срещали сме се някъде, Джак… къде? Кажи ми. Признай.“ Сънлайт Гардинър, проповедникът от Индиана, наречен още Озмънд — в един друг свят.
Широко космато лице и изплашени очи на момче, което въобще не е момче: „Мястото е много опасно, Джаки, Вълк знае“ Мястото наистина се оказа много опасно. Горкият Вълк, натикаха го в сандък и в крайна сметка го убиха. Вълк умря от болест, наречена „Америка“.
— Вълк! — задъхва се човекът, който тича през полето. — Вълк, о, Господи, толкова съжалявам!
Лица и гласове, едновремешни лица и гласове, които го връхлитат, пречкат се пред очите му, пъхат се в ушите му, настояват да бъдат видени и чути, изпълват го със странно предчувствие за предстояща кулминация; съпротивата му поддава и заплашва да бъде потопена като вълнолом под напора на прилива.
Повдига му се и светът сякаш се накланя на една страна. Отново изхриптява сподавено, но този път усеща в гърлото си познатия парлив вкус на евтино кисело вино. За миг се пренася в лунапарка „Аркейдия“ в щата Ню Хампшър. Двамата със Спийди стоят под въртележката с кончетата, изправени на задните си крака („Те, синките кончета от въртележката си имат имена, ти не знайш ли, а, Джак?“), а чернокожият вади бутилка вино и му го пробутва за вълшебен сок: една глътчица и се пренасяш отвъд…
— Не! — крещи Джак, но знае, че вече е твърде късно. — Не искам да се пренасям!
Светът се накланя на другата страна, мъжът се препъва и в миг се озовава коленичил в тревата, стискайки очи с все сила. Не му трябва да гледа — наситените аромати, връхлитащи го ненадейно, казват всичко, което е необходимо да се знае. И което се потвърждава от усещането за завръщане у дома след толкова много мрачни години, в които всяко съзнателно действие и решение по един или друг начин са били подчинени на стремежа да се отмени (или поне да се отложи) настъпването именно на този час.