Милионерша търси запознанство

Най-после той се сети, че в джоба си има мобилен телефон, обади се в милицията, но разговорът му отне доста време, тъй като стражите на закона дълго уточняваха нещо, а търпението изобщо не бе характерно за Стас. Когато прекъсна връзката, той въздъхна облекчено и отбеляза:

— Ама че чиновници… важното е, че хванахме убиеца.

— Да — зарадвах се аз, — Рита вече няма причина да се крие. Хайде да идем да го видим — предложих.

— Хайде. — Хванахме се за ръка и отидохме в стаята на Рита. Там самотният Вася седеше на пода и с нямо изумление се оглеждаше на всички страни.

— Вася — обърнах се към него, усещайки, че губя почва под краката си, — къде е той?

— Кой?

— Убиецът.

— Не зная. Я по-добре ми кажи кой беше онзи гадняр, който ме цапардоса по тиквата? — След тези думи той се вторачи свирепо в Стас, който стоеше, без да помръдва, и блещеше очи в празното пространство, а аз се разревах.

— Той избяга — простенах безнадеждно. — Беше в ръцете ни и избяга.

Имаше от какво да изпадна в отчаяние. Казано с две думи, когато милицията се появи, като потвърждение за истинността на нашия разказ ние успяхме да й покажем само ужасно нещастния Вася, въжето, е, разбира се — и моя врат.

Вратът ми не направи никакво впечатление на представителите на закона, те сложиха набързо белезници на ръцете на Вася и безмалко не го набиха. Бях принудена да се застъпя за него и да им разкажа колко геройски постъпи той. Задържаха ни в милицията до три часа през нощта. Все пак от всичко това имаше известна полза, защото успях да посея у следователя семето на съмнението във виновността на Рита, като най-чистосърдечно му разказах за непознатия, с когото се бях срещнала на три пъти, преди да започне цялата история. Всъщност — по настоятелната препоръка на Стас — казах на ченгетата, че съм го срещнала на два пъти и премълчах за връзката му със Слава (вече изобщо не се съмнявах, че такава връзка съществува). Разказът ми прозвуча по следния начин: За пръв път срещнах онзи младеж във входа, докато валеше дъжд (добавих адреса), а след това го видях в компанията на Сева. Споделих и подозренията си по адрес на този тип и нашите опити да го открием. Представителите на закона се заинтригуваха от факта, че убиецът живее под чуждо име. Близо пет пъти описах външния вид на младежа, по нашия словесен портрет му направиха фоторобот, след това разгледах снимките (които бяха близо стотина, без от това да има каквато и да било полза!), а когато ме пуснаха, вече берях душа от умора.