Целуната от сянката
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
Ударих го леко с юмрук.
— Ти не знаеш нищо, нали? Измисли си го мимоходом.
Той сграбчи китката ми и ме привлече по-близо към себе си.
— Не действаш ли и ти обикновено по този начин?
Противно на желанието ми се усмихнах. Бях толкова близо до него, че можех да видя колко красиви са зелените му очи. Всъщност, въпреки факта, че продължавах да се държа подигравателно с него и постоянно да го занасям, не можех да отрека, че беше много красив. Пръстите му бяха топли върху китката ми и имаше нещо много секси в начина, по който я държеше. Като оставим настрани предупрежденията на кралицата, формално Ейдриън беше свободен или както се казва — на разположение. Припомних си думите на Диърдри и се опитах да преценя какво изпитвам. Дали ме привличаше? Дали ме вълнуваха допирът и близостта му?
Отговорът — не. Не и по същия начин, както беше с Дмитрий. Ейдриън беше секси по свой начин, но не ме подлудяваше както Дмитрий. Дали защото Ейдриън беше на разположение? Дали Диърдри беше права, че съзнателно искам връзка, която е невъзможна?
— Знаеш ли — рече той, прекъсвайки мислите ми, — при всички други обстоятелства това щеше да е много възбуждащо. Вместо това ти ме гледаш, все едно съм някакъв интересен научен проект.
Точно така се отнасях към цялата ситуация.
— Защо никога досега не си използвал внушение върху мен? — попитах го. — И имам предвид не само да ме спреш да се сбия с някого.
— Защото половината от удоволствието с теб е, че си толкова трудна.
Хрумна ми нещо.
— Направи го.
— Да направя какво?
— Използвай внушение върху мен.
— Какво? — Това бе един от редките мигове, когато Ейдриън изглеждаше искрено шокиран.
— Използвай внушението, за да ме накараш да пожелая да те целуна. Само че трябва да ми обещаеш, че няма да ме целунеш наистина.
— Това е много странно, а когато аз кажа, че нещо е странно, значи работата е много сериозна.
— Моля те.
Той въздъхна, после фокусира погледа си право в мен. Беше все едно да потъваш, потъваш в море от зелено. В света не остана нищо друго, освен тези очи.
— Искам да те целуна, Роуз — промълви той тихо. — Искам и ти да пожелаеш да ме целунеш.
Всяка част от тялото му — устните, ръцете, уханието му — внезапно ме обгърна и завладя. Стана ми топло. С всяка фибра от съществото си закопнях той да ме целуне. Нищо друго не исках в живота толкова силно, освен тази целувка. Наклоних лицето си към неговото, а той се наведе. Почти усещах вкуса на устните му.
— Искаш ли? — попита той с глас като кадифе. — Искаш ли да ме целунеш?
— Да — отвърнах. Лицето му се приближи, устните му бяха само на един дъх от моите. Бяхме толкова близо и тогава…
Той спря.
— Свършихме — заяви и отстъпи назад.
Аз мигновено се окопитих. Сладката омая беше изчезнала, както и копнежът, изгарял тялото ми само до преди миг. Но открих нещо. Под въздействие на внушението определено исках той да ме целуне. Въпреки това, дори и под въздействие на внушението, го нямаше онова на електризиращо, всепоглъщащо чувство, както когато бях с Дмитрий — усещането, че сме едно цяло и сме свързани от сили по-огромни от самите нас. С Ейдриън всичко беше някак си механично.
Диърдри грешеше. Ако привличането ми към Дмитрий беше само някаква подсъзнателна реакция, тогава щеше да бъде също толкова повърхностна, както принудителното привличане към Ейдриън. С Дмитрий беше любов — не само някакъв трик, с който съзнанието ми си играеше с мен.
— Хмм — промълвих.
— Хмм?
— Хмм.
Третото „хмм“ не го каза нито един от двама ни. Погледнах към коридора и видях Кристиан да ни наблюдава. Освободих се от Ейдриън тъкмо когато звънецът иззвъня. Врявата от излизащите от класните стаи ученици изпълни коридора.
— Сега мога да се видя Лиса — заяви Ейдриън щастливо.
— Роуз, ще ме придружиш ли до захранващите? — попита Кристиан. Говореше с равен тон, а лицето му бе безизразно.
— Днес не те пазя.
— Да, обаче ми липсва чаровната ти компания.
Казах „довиждане“ на Ейдриън и пресякох столовата с Кристиан.
— Какво става? — попитах го.
— Ти ми кажи — парира той. — Ти си тази, която беше готова да се натиска с Ейдриън.
— Беше експеримент — отвърнах. — Част от терапията ми.
— По дяволите, що за терапия провеждаш?
Приближихме залата на захранващите. Въпреки че той бе излязъл по-рано от час, вече имаше неколцина, наредени на опашка пред нас.
— Какво ти пука? — поинтересувах се. — Би трябвало да си щастлив. Това означава, че той няма нищо с Лиса.
— Той може да сваля и двете ви.
— Сега какъв си — големият ми брат?