Торнадо

— Не го наричай „загубен“.

— Млъквай, Кони — извика Сесил и пак се обърна към Карл. — Аз съм ти брат, при това съм по-голям от тебе, до гуша ми дойде да ми даваш акъл. Планът беше блестящ и всичко мина по вода.

— Как ли не! Сега заради теб всички ще се обединят около Делри и Дийн…

— Дийн е мъртъв.

— Мъртъв ли?

— От доста време. Вдовицата и синът му живеят с Делри.

— Глуха е — намеси се и Кони и Карл я изгледа ядно. — Ами да — добави тя, за да покаже, че е наясно с всичко, и на него му идеше да я зашлеви. — Глуха е като пън.

— Ами Хардж? — поинтересува се Карл. — За него научи ли нещо?

— Не. Сигурно е хвърлил топа. Ето, видя ли? Какво толкова, че съм ходил?

— Забрави за ченгето под прикритие — намеси се отново Кони и този път и Сесил я изгледа така, сякаш му се искаше да я удари. За да се защити, тя поясни: — Хубаво е Карл да знае всичко.

— Какво ченге под прикритие? — подкани Карл.

— Беше във фермата на Делри, представя се за наемен работник.

— А откъде знаеш, може пък наистина да е наемен работник?

— Веднага се усъмних, че това му е само прикритие — отвърна Сесил. — Сигурно са се страхували, че след бягството от затвора ще идеш там, и са пратили човек, който да държи фермата под око.

— От ФБР ли е?

— Нямам представа. Но не е изключено. Проследи ме, докато излязох от града, но не му дадох повод да ме подозира, затова по някое време зави обратно и се върна в Блуър. Честен кръст, Карл, няма от какво да се безпокоим.

Карл се опита да се поотпусне.

— Май си прав, братко. Извинявай, че вдигнах такава пара.

Сесил си позволи да се подсмихне.

— Всички сме изнервени и напрегнати, но не е зле, братле, да си сдържаш нервите.

Карл му се усмихна чаровно.

— Знаеш, че никога не съм бил от спокойните.

— Да продължа ли с маршрута?

— Целият съм слух.

Сесил отново се върна към плана си.

— Веднъж да тръгнем оттук, ще пътуваме с колата най-много два дени, ако караме без почивка.

— Най-много два дни.

Възвърнал си самоувереността, Сесил се пресегна и потупа закачливо Карл по рамото.

— Мексико няма да ти избяга, гарантирам ти.

Карл мразеше най-много да го назидават. Още по-обидно му беше, че го прави този мухльо и смотаняк, брат му. Но се насили да се усмихне.

Сесил беше убеден, че е надделял в спора, и се протегна.

— А дотогава се отпусни и се радвай, че не си в затвора. Тук разполагаме с всички удобства.

Прегърна през рамото Кони и я придърпа към себе си. Тя пак се усмихна многозначително на Карл, сгуши се до Сесил и прокара длан по ризата към колана му. Моравите нокти почукаха палаво по токата и се плъзнаха под нея.

Сесил пламна като домат, извини се и двамата с Кони излязоха навън. Карл ги изпроводи с поглед и измърмори:

— Виж го ти него, имали сме всички удобства! Друг път, братле!