Торнадо
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Торнадо». Краткое содержание книги:
Карл Хърболд е хитър, умен и абсолютно откачен тип, който не се спира пред нищо. Скроява подъл план и успява да избяга от затвора. Крайната му цел е Мексико, но преди това решил да мине през едно ранчо край Блуър, където никой не го очаква…
Шериф Ези Хадж тържествено и с почести излиза в пенсия. Празникът обаче не му се услажда, защото се оттегля с чувство на поражение и горчивина — гложди го мисълта за така и неразкритото убийство на Патси Маккоркъл, младо момиче, известно в града с лекото си поведение. Макар и пенсиониран, шерифът решава сам да продължи разследването. А подозренията го отвеждат там, където най-малко предполага…
Искам да се посъветвам с теб — написа младата жена.
— Добре. Давай! — Последната дума като че ли я обърка. Той се усмихна и каза: — Това означава „продължавай нататък“.
— Прочети, моля те, това и ми кажи мнението си — видя Джак върху екрана.
След като го написа, Ана извади от една папка някакво писмо и му го подаде.
Беше върху бланка на местна дърводобивна фирма, която предлагаше да прочисти една от горите в имота на Корбетови, като заплати дървения материал по високи цени, някъде към петнайсет хиляди долара. Джак подсвирна тихичко.
Докато той четеше писмото, Ана продължи да пише на компютъра:
Делри не искаше и да чуе. Не искаше да променя нищо във фермата. Отказваше да прочисти горите. Дума не даваше да се издума да го прави някой друг. Ти как мислиш?
Джак разтърка врата си.
— Тук пише, че на мястото на отсечените дървета ще засадят фиданки, което е добре за околната среда. Ще ти платят за дървения материал и ще свършат сами цялата работа. Не е зле да се посъветваш с адвокат, преди да подпишеш договора, но какво, освен дърветата ще загубиш?
Младата жена написа:
— Мога да живея без дърветата. Но не и без пари. На погребението беше и Ломакс.
— Лешояд!
Точно така — написа тя върху екрана. — Мисля, че ще ме притисне за парите, ако не склоня да продам на „Истпарк“ земята. Трябва на всяка цена да започна да изплащам и главницата от заема. А сега търсенето на говеждо и телешко е…
Ана го погледна да види дали следи мисълта й.
— Можеш да се издържаш от продажбата на месо, но не и да заделяш по нещичко настрани.
Ако сключа сделката с дървения материал, ще взема пари, от които много се нуждая — продължи да обяснява младата жена. — Делри отказваше подобни предложения. Но ако не продам част от дървения материал, мога да загубя цялата ферма. Според мен е в моя полза да сключа сделката.
Джак й се усмихна.
— Драга ми госпожо, ти изобщо нямаш нужда от съвети. Всъщност няма да е зле аз да се съветвам с теб по паричните въпроси.
Ана прихна в звънък, галещ ухото смях.
Утре ще им се обадя — написа тя, но после по лицето й се мярна тревога. — Дали имам право да престъпвам волята на Делри още в деня, когато го погребахме? Това писмо стои тук от няколко седмици. Ако не дам отговор, нищо чудно да се откажат от предложението.
— Сега, Ана, ти си господарката тук. В никакъв случай не бива да се оправдаваш за решенията, които взимаш за фермата. И особено пред мен. Аз не мога да бъда съдник на другите.
Ана го гледа дълго в очите, после пак се извърна към клавиатурата на компютъра.
Каква е твоята история, Джак?
Той се подсмихна криво.
— Аз нямам история.
Всеки си има някаква история.
— Аз пък нямам. А и не е много интересно.
От израза й разбра, че не му вярва. Разбра и още нещо: че макар и да са се запознали преди някакви си две седмици, тя вече го познава доста добре. Бе възмездена за глухотата с прозорливост. Незрящите обикновено имат по-остър слух и чувствителност, по същия начин Ана направо четеше мислите на другите.
Джак се взря в думите върху синия екран на компютъра.
Ти ще си тръгнеш оттук, нали?
Да — написа и той върху екрана и подчерта думата.
Ана вдигна поглед от ръката към устните му, сетне и към очите.
Братя Хърболд щяха да бъдат заловени най-много след седмица. И тогава Джак щеше да си тръгне. Отдавна го беше решил. Не можеше да остане тук.
Не че му се искаше да го прави. Когато беше пристигнал, и през ум не му бе минавало, че ще се привърже и после ще му е трудно да си тръгне. Не, не съжаляваше, че се е запознал с Делри, Ана и Дейвид. Те тримата заедно и поотделно бяха оставили своя отпечатък в съзнанието му и Джак нямаше как да го отрече. Бяха го дарили с чудесни спомени, които щеше да отнесе със себе си. Мнозина биха си казали, че той драматизира и преувеличава, но за Джак Сойър това значеше много, страшно много. Не можеше да се надява на нищо по-добро.
Ана му зададе със знак въпрос, състоящ се от една-единствена дума. Джак не знаеше значението на знака, но не беше трудно да се досети.
— Кога ли? Скоро, Ана.
Тя сведе очи и веднага ги вдигна. Крайчето на устните й потрепваше, явно от съжаление. После младата жена отново се надвеси над клавиатурата и написа:
Преди да си тръгнеш, ще направиш ли нещо заради мен?
— Разбира се. Няма да се вдигна и да си тръгна току-така. Направи списък какво трябва да се свърши и ще имам грижата да го изпълня…