Магия за мрак
- Автор: Керр Катарина
- Серия: Кралство Девери #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Магия за мрак». Краткое содержание книги:
Огреторик й хвърли кос поглед, който би могъл да означава много и различни яростни неща.
— Благодаря ти за подаръка, добра ми Примила — рече той. — Ще го занеса веднага при моя соколар.
Тъй като аудиенцията очевидно беше свършила, Примила направи реверанс и се оттегли в достъпната за обикновени хора част от двореца — голямата зала, препълнена с различни молители или просто любопитни. Докато разговаряше със съветниците и писарите, които познаваше, тя чу много намеци, че мнозина важни люде щели да са щастливи, ако Мейл бъде възстановен на старото си място, а синът му — понижен до положението на негов наследник. Може би смятаха така, водени от сантиментални спомени и чувство за чест. Може би. Примила потърси съветника Кадлеу и го попита направо защо има хора, които искат Мейл да се върне като сюзерен на Аберуин и Канобейн.
— Ти, изглежда, дяволски се интересуваш от всичко, свързано с Мейл — забеляза Кадлеу.
— Разбира се. Гилдията трябва да знае къде да изпраща подаръците си. Не ни се иска да се подмазваме на онзи лорд, на когото не трябва.
— Вярно казваш. Но ще си остане само за теб и за никого другиго, нали? Откак съпругът й стана Аберуин, принцеса Камлада започна да си придава важности. Не са малко онези, които ще се радват да я видят понижена в ранг. А не са малко и вдовиците, готови да утешават принца в късната му възраст.
— Така. Та това всичко женска работа ли е?
— Далеч не. Принцесата е засегнала и други освен придворните дами, а вдовиците имат братя, които виждат възможност да придобият влияние.
— Разбирам. А ти смяташ ли, че Мейл ще бъде възстановен?
— Надявам се, че няма заради самия него. Би било, без съмнение, много опасно за доброто му здраве, а ти няма да измъкнеш и дума повече от мен, добра жено.
Това ми стига напълно, помисли Примила. Тя се погрижи веднага да влезе във връзка с Невин, защото не искаше Мейл да се върне у дома само за да бъде отровен от роднините си.
От прозореца на Мейл дворът на Дън Кермор изглеждаше спретнат и малък, като детска играчка. Мънички коне препускаха по едва различаващите се камъни на калдъръма; мънички мъже крачеха насам-натам и изчезваха в малки вратички. Само най-силните шумове стигаха до прозореца му. Този следобед Мейл стоеше облегнат на перваза и изучаваше познатата гледка, когато чу зад себе си вратата да се отваря.
— Глин, Крал на цяло Девери, се приближава — пропя стражникът. — Всички да коленичат.
Мейл се обърна и коленичи тъкмо когато Кралят влезе с широка крачка. За момент те се загледаха един друг, изумени, че и двамата са остарели през времето, изминало от последната им кратка среща.
— От днес — каза най-накрая Глин — ти си свободен човек.
— Смирено благодаря, Ваше величество.
Глин огледа стаята, сетне си тръгна, вземайки всички стражници със себе си. Мейл остана загледан в отворената врата, докато в очертанията й не се появи Невин.
— Ставай, приятелю — рече старецът. — Време е да изпробваш крилете си.
Докато го следваше по тъмната извита стълба, Мейл се вторачваше в стените, в тавана, във всеки човек, когото срещнеха. Когато излязоха на двора, слънчевата светлина се изля като водопад отгоре му. Вдигна поглед и видя стената на дъна да се издига над него, а не под него и внезапно изпита физическо замайване. Невин го хвана за ръката и го подкрепи.
— Разумът е дяволски странно нещо — отбеляза старецът.
— Така си е. Имам чувството, че съм омагьосан.
Отначало шумът и суматохата го смазваха. Като че целият двор беше изпълнен с мъже, които крещяха, смееха се, водеха с тропот коне покрай тях. Прислужнички бързаха напред-назад с кофи вода, наръчи дърва за горене, с препълнени от хранителни продукти ръце. Яркочервено и сребристо — цветовете на Кермор — бяха навсякъде, дразнейки зрението на отшелника. Но след няколко минути замайването на Мейл се превърна в алчност. Вървеше бавно и се наслаждаваше на всяко нещо, което виждаше: от великолепно облечен лорд, яхнал кон, до купчина стара слама край конюшните. Когато една от хрътките за глигани благоволи да се остави да я помилва, той беше толкова щастлив, че се почувства като дете идиот, което се радва на всичко, защото не може да определи стойността на каквото и да е. Спомена за това на Невин, а майсторът на деомера се засмя.
— А кой казва, че детето идиот не е най-мъдро от всички ни? — рече той. — Хайде да отидем в моите покои. Гавра скоро ще бъде при нас.