Магия за мрак
- Автор: Керр Катарина
- Серия: Кралство Девери #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Магия за мрак». Краткое содержание книги:
— Знай — продължи старецът, — че най-вероятно ще живееш на западната граница на Елдид, а там няма свястна билкарка на много мили наоколо.
— Разбирам. Е, тогава бих могла да изградя нов магазин за Думорик и да оставя на Ебруа този. Това ще е великолепна зестра. По дяволите, в такъв случай ще можем да напишем брачния договор така, както ние искаме.
— Точно така. И най-вероятно ще трябва да издържаш и брилянтния си съпруг.
— Елдид започва да ми се струва интересен — тя вдигна поглед с усмивка. — Освен това аз, разбира се, обичам своя мъж.
По най-различни причини Невин реши да осигури освобождаването на Мейл през пролетта. Така например Кралят на Дивите го предупреди, че през зимата ще има много лоши бури. Но най-сериозната причина бе самият Мейл, който щеше да откаже да напусне затворничеството си, докато не види труда си преписан, както трябва, а тази задача щеше да отнеме месеци. Докато писарите в храма на Ум работеха върху книгата, Невин работеше върху Краля, чиято чест беше най-добрият съюзник на съветника.
За човек великодушен като Глин, Мейл представляваше огромно неудобство — прекалено трогателен да бъде убит, особено сега, след като учените жреци го възхваляваха като блестящ учен и украса за кралството. Когато реши, че моментът е подходящ, Невин направо помоли Глин да освободи Мейл и да му позволи да се върне без много шум в Елдид.
— Така наистина ще е най-добре, съветнико. Опитай се да измислиш някаква причина за освобождаването му с чест. Да бъда проклет, ако оставя Елдид да се присмива над слабостта ми, но не мога да понеса мисълта принцът да продължава да плесенясва в кулата.
Накрая въстанието в Пирдон осигури нужната причина. За да вкара бунтовниците в пътя, Елдид имаше отчаяна нужда от спокойно лято и предложи на Глин злато, за да не прави набези. Глин не само прие подкупа, но потвърди тържествено ангажимента си, като предложи да освободи пленника си в замяна на символичните десет коня. След продължителна размяна на хералди и малко странно опъване от страна на Елдид сделката беше сключена и подписана. Едва тогава Невин каза на Мейл за големия му късмет, а по това време зимата вече клонеше към пролет.
Когато отиде в стаята на върха на кулата, Невин го намери да милва екземпляр от книгата си, подвързана в кожа и прилежно написана с островърхия почерк на храмовите писари. Принцът беше така развълнуван да му я покаже, че едва след половин час старецът успя да стигне до действителната причина за идването си.
— Най-голямото чудо е, че Кралят ще субсидира още двайсет екземпляра — свърши да говори Мейл. — Да знаеш защо?
— Зная. По този начин ще придаде тържественост на освобождаването ти. Ще те пусне на свобода следващата седмица.
Мейл се усмихна, понечи да каже нещо; сетне лицето му замръзна в израз на недоверие. Ноктите му се забиха в меката подвързия на кодекса, който държеше в ръцете си.
— Ще дойда с теб до границата с Елдид — продължи Невин. — Ще се срещнем с Гавра и сина ти извън Кермор. Ебруа остава тук, но не можеш да й се сърдиш. Тя обича мъжа си, а и въобще не те е виждала.
Мейл кимна, лицето му беше бяло като сняг.
— О, в името на Адовия властелин, дали тази птичка в кафез си спомня как се лети?
Принц Огреторик и съпругата му живееха вече във великолепни стаи, но не забравяха времето, когато Примила единствена им изразяваше уважение и бяха готови да я посрещнат във времето, определено за занаятчии и търговци. Принцът беше висок млад мъж с гарвановочерна коса и сини като метличина очи, красив по суров начин и склонен към сърдечност, когато не го ядосваха. Точно тази сутрин Примила му донесе подарък, скъп малък чучулигар за любимия му лов със соколи. Принцът веднага сложи птицата на китката си и й зачурулика.
— Благодаря, добра жено. Хубаво соколче.
— За мен е голяма чест, че се харесва на Негово височество. Чух, че освобождават бащата на Негово височество, и реших за подходящо да отбележа момента с подарък.
Очите на Огреторик внезапно потъмняха и той започна да отделя голямо внимание на чучулигара, който обърна закачулената си глава, сякаш разпозна сродна душа. Камлада се размърда неспокойно на стола до прозореца.
— Разбира се — рече тя с внимателно поставена усмивка. — Толкова сме доволни, че освобождават Мейл. Но пък колко странно е, като си помислиш — свекърът ми се е превърнал в писар.