Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
В този момент мобилният телефон на Нарсико иззвъня. Той го взе, стана и се извини. Мойра забеляза, че Барбара изобщо не му обърна внимание, когато се оттегли в хасиендата.
— Както виждате — рече тя, — има различни начини да разкажете тази история. — Говореше много непринудено и гледаше събеседника си в очите. — Ще ми се да повлияя на начина, по който ще я разкажете.
— Вече успяхте.
Барбара кимна. Беше една от щастливите жени с чудесна костна структура, чиста кожа и стегнато, атлетично тяло. Всичко това й позволяваше да се съпротивява успешно на напредването на възрастта. Беше невъзможно да се определят точно годините й. Съдейки по поведението й, Мойра предположи, че вече може да беше навършила четиридесет, макар да изглеждаше най-малко с пет-шест години по-млада.
— Откъде сте?
— Всъщност току-що пристигнах от Богота — отвърна Мойра. Знаеше, че рискува, но нямаше време да протака нещата, а и искаше да се възползва от отсъствието на Нарсико. — Видях се с Роберто Корелос, братовчеда на Нарсико. — Наблюдаваше внимателно лицето на жената. — И случайно, или не, ваш стар приятел.
По лицето на Беренгария Морено премина някаква сянка и изражението й стана студено.
— Не разбирам какво искате да кажете. Корелос и аз никога не сме се срещали очи в очи — каза сухо тя.
— А уста в уста?
Последва дълга и напрегната пауза, през която Барбара остана абсолютно притихнала. Когато отново отвори уста, вече не изглеждаше красива и дори не беше привлекателна. Мойра разбра какво точно е имал предвид Корелос. „Ето, че пиранята се показа“ — помисли си тя.
С тих, изпълнен със заплаха глас Барбара каза:
— Бих могла да накарам да те изхвърлят с ритници в задника, да те пребият до несвяст, или дори… — Тя не се доизказа.
— Или какво? — попита Мойра, продължавайки да я дразни. — Да ме убият ли? Знаеш, че съпругът ти не би имал куража да го стори.
Най-неочаквано Барбара Скидел избухна в смях.
— О, боже мой, можеш ли да си го представиш? — Но почти веднага стана сериозна. — Роберто не е трябвало да ти казва какво се случи.
— Това можеш да му го кажеш на него.
Мойра забеляза, че Барбара погледна към къщата, където Нарсико все още говореше по мобилния телефон и се разхождаше напред–назад зад един от френските прозорци.
Барбара стана.
— Защо да не се поразходим?
След като се поколеба за момент, Мойра допи остатъка от сангрията си, стана и последва Барбара покрай тенис корта към градините. Когато се отдалечиха от хасиендата и навлязоха сред група покрити с прах ниски борови дървета, Барбара се обърна към нея и каза:
— Ти ме заинтригува. Коя си, защото е съвсем сигурно, че не си репортерка.
Мойра мислено се подготви за най-лошото.
— Защо мислиш така?
Барбара се наведе заплашително към нея, както биха направили някои мъже.
— Роберто никога не би казал за нас на един репортер. Нямаше да ти каже абсолютно нищо.
— Какво мога да отговоря? — Мойра сви рамене. — Той ме хареса.
Барбара изсумтя.
— Роберто не харесва никого, обича само себе си. — Вдигна рязко глава и внезапно поведението й се промени. От заплашително стана съблазнително. Опря Мойра в ствола на едно дърво, вдигна ръка и започна да навива кичур от косата й на показалеца си. — В такъв случай ще трябва да си го чукала или най-малко да си му духала.
— Не ме докосна.
Барбара погали бузата на Мойра с опакото на ръката си. Ревнуваше ли, опитваше се да я прелъсти или просто си играеше с нея?
— Спечелила си го по някакъв начин. Как го направи?
Мойра се усмихна.
— Завърших с най-висок успех от класа училището за очароване.
Дългите пръсти на Барбара галеха като пера бузата и ухото й.
— Какво е видял Роберто в теб? Той може да е грубиян и свиня, но едно от най-ценните му качества е, че си създава безпогрешна преценка за хората в мига, в който ги види. И така, аз продължавам да недоумявам защо си тук. — Тя притисна устни в бузата на Мойра. — Не е, за да вземеш интервю от съпруга ми, мисля, че вече се разбрахме по въпроса.