Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Целта на Борн
Целта на Борн - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Целта на Борн

Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:

Изправен лице в лице с наемници в Африка, Борн става свидетел на смъртта на Трейси Атъртън, търговка на предмети на изкуството. Смъртта й извиква спомена за убийството на друга млада жена в Бали, която е поверила на Борн пръстен с необикновена изработка — артефакт с изключително значение, за който някои хора са готови да убиват. Борн е решен да намери собственика на пръстена и да разкрие истинското му предназначение. Следата, по която тръгва, го води през различни конспиративни кръгове до опасния руски наемник Леонид Аркадин, който също като Борн е завършил секретната разузнавателна програма „Тредстоун“. След като съдбата на Борн се преплита все по-тясно с тази на Аркадин, става ясно, че очертаващият се помежду им сблъсък не е замислен от тях. Някой друг ги наблюдава и манипулира. Някой, който иска да разбере кой е по-опасният агент. Скоро ще узнаят това.
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 176
Перейти на страницу:

Когато я видя да се приближава, мъжът се изправи и широко се усмихна. Беше в хавлиена фланела с къси ръкави и тесни бански гащета на сърфист. Тялото му беше слабо и космато.

— Барбара! — провикна се през рамо той. — Нашата гостенка е тук!

Протегна ръка и стисна ръката на Мойра.

— Добър ден, сеньорита Тревър. Аз съм Нарсико Скидел. Радвам се да се запозная с вас.

— Удоволствието е мое — отвърна Мойра.

— Моля. — Той направи жест с ръка. — Настанете се удобно.

— Благодаря. — Мойра седна в един стол близо до него.

— Червена или бяла?

— Бяла, ако обичате.

Той наля две чаши бяла сангрия, подаде й едната и седна.

— Сигурно сте гладна след дългото пътуване. — Посочи храната. — Моля, заповядайте.

Докато Мойра си пълнеше чинията, Беренгария Морено — която тук беше известна като Барбара Скидел — приключи с плуването, избърса се с хавлиена кърпа и се приближи по покритата с каменни плочи пътека към тях. Беше висока, стройна жена, мократа й коса беше опъната назад на конска опашка и откриваше красивото й лице. Мойра си я представи как слага рога на мъжа си с Роберто Корелос. Барбара влезе боса във вътрешния двор. Ръкостискането й беше хладно, твърдо и делово.

— Човекът на Нарсико за връзките с обществеността каза, че пишете материал за текилата, така ли е? — Гласът й беше твърде плътен за жена и звучен, като че ли в по-ранна възраст беше учила пеене.

— Вярно е. — Мойра отпи глътка сангрия.

За начало Нарсико й каза, че текилата се прави от пиня — сърцевината на агавето.

Барбара го прекъсна.

— Какво представлява материалът, който пишете? — попита тя и седна от другата страна на масата срещу двамата, което беше показателно за Мойра. По-нормално би било да седне до съпруга си.

— Всъщност материалът е социологически. За произхода на текилата, какво означава тя за мексиканците, такива неща.

— Значи такива неща — повтори след нея Барбара. — Първо на първо, текилата изобщо не е мексиканска напитка.

— Обаче растението агаве сигурно е било известно отдавна на мексиканците.

— Разбира се. — Барбара Скидел взе една чиния и започна да я пълни с храна от различните плата на масата. — Пинята се приготвя и се продава като нещо сладко за ядене от векове. После са нахлули испанците. Испанските францискански монаси се заселили в тази плодородна долина и основали през 1530 година града Сантяго де Текила. Именно на тях им хрумва да приготвят от ферментиралата захар на пинята силно алкохолно питие.

— Значи агавето е още един аспект на мексиканската култура, заимстван и променен от конкистадорите.

— В действителност нещата са били доста по-лоши. — Барбара облиза пръстите си и напомни на Мойра за Роберто Корелос. — Конкистадорите просто са избивали мексиканците. А францисканците, които пътували заедно с тях, систематично са рушили мексиканския начин на живот и го заменяли с изключително жестока, испанска версия на католицизма. Погледнато от етническа гледна точка, точно испанската църква е разрушила мексиканската култура. — Тя студено се усмихна. — Конкистадорите са били само войници, искали са мексиканското злато. Францисканците са били божиите воини, искали са мексиканската душа.

Докато Барбара си наливаше голяма чаша червена сангрия, Нарсико се прокашля и каза:

— Както виждате, жена ми е отчаян защитник на мексиканския начин на живот.

Чувстваше се, че насоката, в която се водеше разговорът, го притеснява и е недоволен от поведението на жена си. Мойра се запита от колко време убежденията на Барбара са повод за спорове между тях. Не беше ли съгласен с нея, или смяташе, че нейното открито изказвано мнение е лоша реклама за компанията му, която в крайна сметка напълно зависеше от клиентите.

— Вероятно невинаги сте имали подобни убеждения, нали, сеньора Скидел?

— Израснала съм в Колумбия и ми е позната само борбата на моя народ срещу диктаторите генерали и фашистката армия.

Нарсико превзето въздъхна.

— Мексико я промени.

Мойра не пропусна да отбележи горчивината в гласа му. Вгледа се в Барбара, докато тя ядеше — едно елементарно действие, което често пъти казва повече за хората, отколкото те предполагат. Ядеше бързо и настървено, като че ли имаше нужда да защитава храната си и Мойра се запита каква ли е била средата, в която е израснала. Като единствено момиче в семейството сигурно й е било сервирано последна, заедно с майка й. Освен това беше напълно съсредоточена в яденето и Мойра предположи, че й доставя истинско удоволствие. Хареса начина, по който се хранеше, в него имаше нещо симпатично и Мойра отново се замисли за Корелос, който я беше сравнил с пираня.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 176
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)