Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Веждите на Джикан се вдигнаха.
— Господарке, нали реши да пратим новите оръжия на пазарите? Трябва да ги разпродадем, за да покрием дефицита от загубата на коприната.
Мара се намръщи.
— Джикан. Това беше вчера. Днес трябва да снаряжим четири отряда, за да се притечем на помощ на лорд Ксакатекас в Достари.
Хадонрата беше вещ в числата.
— Значи ще се пазарите за повече воини от чо-джа — заключи той. Веждите му се свъсиха. — Ще се наложи да продадем част от разплодните животни.
— Направи го — отвърна Мара. — Аз ще съм с Аяки. Щом приключиш със сметките, донеси табличките в детската.
— Както заповядаш, господарке — отвърна нещастно Джикан. Войните винаги съсипваха финансите и това, че Мара трябваше да се въвлече във война заради заговорите на опасни врагове, го плашеше. Така в миналото бяха пропадали много домове. А бедата с предателството и смъртта на Сезу се беше случила твърде наскоро, за да не усещат всички в имението заплахата от унищожение. Вестта скоро се разнесе между слугите и в кипящото доскоро от оживена дейност домакинство се възцари злокобно мълчание.
Мара прекара със сина си един час, време, което й се стори ужасно кратко. Аяки скоро щеше да стане на пет и имаше избухлив нрав, който често надвиваше вещината на дойките му. Сега, легнал по коремче и с кръстосани в глезените крачета, играеше на войници: буташе офицерите насам-натам и крещеше команди с детското си гласче. Мара го наблюдаваше със свито сърце и се мъчеше да запомни малкото личице, засенчено от водопад тъмни кичури. Стискаше изстиналите си ръце и се питаше дали ще доживее да види детето си израснало в мъж. Гонеше от мислите си възможността момчето й изобщо да не стигне до пълнолетието си. Тя, която бе дошла на власт твърде млада, изгаряше от желание синът й да може да отрасте, да се учи и да разполага с години на подготовка за титлата на Управляващ господар, която го очакваше. Трябваше да остане жива и да се върне от пустинята, да, трябваше. На всяка цена.
Молеше се отчаяно на Чочокан, докато Аяки събаряше с ръка отряд след отряд врагове Минванаби. Умът й се раздираше в търсене на невъзможни решения.
Джикан дойде с табличките си, изписани както винаги с безукорен почерк. Изглеждаше посърнал и съсипан.
— Господарке. Направих каквото заповяда. Тук има три пресмятания; на наличните средства. Едното зависи от това дали останалата коприна ще стигне безопасно на пазара. Другите две включват това, което би могла да изразходваш и какво би могла да потърсиш като заем, с различните последствия. Ако се спреш на последната табличка, имай предвид, че ще трябват четири години, докато стадата стигнат сегашните си нива на производителност.
Мара прегледа набързо табличките и без колебание избра последната. Аяки я гледаше с лъскавите си тъмни очи.
— Нийдра са заменими — изтъкна тя и нареди на слугите да й приготвят носилката. — Ще посетя царицата на чо-джа.
— Може ли да дойда и аз? — извика Аяки, скочи и се втурна към майка си; войничетата се пръснаха по пода.
Тя разроши косата му.
— Не, синко. Този път не.
Момчето се намръщи, но не възрази. Дойката му бе успяла да го научи на благоприличието, което мъртвият му баща така и не беше усвоил.
— Кевин ще те вземе да се повозиш на фургон — утеши го тя и се сети, че Люджан и варваринът й още не се бяха върнали от стаята на Кейоке, за да й кажат какво е станало. — Ако има време — добави и погали Аяки по бузката. — И ако позволиш на слугинята да измие плодовия сок от брадичката ти. — Щипна го закачливо по бузката.
Аяки се намръщи, потърка изцапаната си уста и отвърна:
— Да, мамо. Но когато стана Управляващ господар, ще си държа брадичката лепкава, ако искам.
Мара въздъхна, после помириса ръката си. Миришеше на джомач и бонбони, направени от чо-джа.
— Момче, ако не наблягаш на уроците, като пораснеш, няма да има имение, което да управляваш.
На прага се появи слуга.
— Господарке. Носилката е готова.
Мара се наведе и целуна Аяки, и в устата й остана вкус на бонбони. Не я подразни. Твърде скоро щеше да вдишва и вкусва прахта на южните пустини, а домът щеше да е през цял океан.
Макар много пъти да се беше оказвал убежище в трудни времена, този път кошерът чо-джа с прохладния му сумрак не й донесе утеха. Мара присви запотените си длани под ръкавите на връхния си халат. Вместо Кейоке я придружаваше почти непознат офицер, на половин крачка зад нея. Казваше се Мурначи. Размениха си поздрави и вежливости с Лакс’л, Бойния водач на кошера. Мурначи никога не се беше сражавал редом с чо-джа и скованата му походка издаваше притеснението му и желанието да се върне на открито колкото може по-бързо.