Пожарът

Тръгнахме от Париж в петък, осми септември. Пътувахме с елегантната карета на господин Джеферсън, теглена от сиви коне, и скоро пресякохме реката на път към великолепната провинция. Но нищо не бе тъй великолепно като мястото, към което се бяхме запътили — Дезер де Ретц.

Оставихме каретата отвън и влязохме в градината пеша през една изкуствена пещера. Пристъпихме във вълшебен пейзаж, напомнящ картини на Вато50 със своите цветове, характерни за късното лято — пастелно виолетово, розово и ръждивочервено. Заоблените хълмове и лъкатушещите пътечки бяха заобиколени с горички от брези с медночервени листа, нарове, мимози, както и с двестагодишни явори, ясени, липи и габъри. Все дървета, носещи скрито значение за окото на посветения.

След всеки завой пред очите ни се възправяха причудливи постройки, които се появяваха внезапно, като с магия — ту надничаха иззад някоя горичка, ту сякаш се издигаха магически от някое езерце.

Каменната пирамида предизвика у Джеферсън същото вълнение, каквото той бе проявил и в Halle au Blé.

— Копие на гробницата на Гай Цестий — каза той. — Познавам я, защото съм виждал прототипа — известния паметник от римско време, оформен като египетска пирамида, като „планина на огъня“. Има много известни нейни изображения гравюри, работа на вашия съотечественик Пиранези51.

Оригиналът се намира в Рим и притежава някои необичайни характеристики — продължи той. — Квадратната му основа е с размери деветдесет на деветдесет: числа, носещи специално значение, тъй като техният сбор дава числото 360, а то от своя страна отговаря на броя на градусите в пълния кръг. „Вписване на кръга в квадрата“ — това е била най-главната загадка за древните и тяхното най-голямо предизвикателство, криещо множество значения. Те не просто са се опитвали да открият някаква суха математическа формула, която да им позволи да превърнат лицето на кръга в това на квадрата, а нещо много, много повече. За тях „вписването на кръга в квадрата“ е означавало откриване на някаква форма на дълбинна трансформация. Кръгът, символизиращ небесните селения, се трансформирал в квадрата, символизиращ земния свят. Да свалим небесния рай на земята, както е речено.

— „Алхимическата сватба“ — бракът между Дух и Материя — съгласих се аз. — Другояче казано, сватбата на Разума със Сърцето. Аз и съпругът ми Ричард изучаваме подобни мистерии от дълги, дълги години.