Непрогледност

— Не искам да ви преча — каза Лори и понечи да си тръгне. — Мога да дойда друг път. — Само това оставаше — Бингам да разбере.

— Не, не пречите — рече Робърт и вдигна ръка. — Моля ви, останете. Отскочих за съвсем малко.

— Каква трагедия! — поде Лори.

— Не ми го казвайте — рече Робърт и изведнъж стана много тъжен.

— Знаехте ли, че взема наркотици? — попита Лори.

— Не е вземала наркотици — отсече той.

Лори усети гняв в гласа му.

— Зная, че вие твърдите това — добави мъжът и се изчерви, — но повярвайте, Джулия никога не е вземала наркотици. Просто не беше в характера й. Много се грижеше за здравето си. Тя ме запали да тичам. — Той се усмихна при спомена за това. — Миналата пролет ме накара да участвам в първия си триатлон. Просто не мога да си го представя. Господи, дори не пиеше.

— Извинявайте — каза Лори.

— Беше толкова надарена — рече тъжно Робърт. — С такава силна воля, толкова всеотдайна. Мислеше за доброто на другите. Беше религиозна, е, не бе фанатичка, разбира се. Участваше в какво ли не, в програмите за избор на професия, за защита на бездомните, в борбата срещу СПИН.

— Разбрах, че сте я идентифицирали — каза Лори. — Вие ли я намерихте?

— Да — изрече с много мъка Робърт. Погледна встрани: още малко, и щеше да заплаче.

— Сигурно е било ужасно — каза Лори. Съвсем ясно си припомни как е намерила брат си. Направи усилие да отпъди спомените. — Къде беше, когато влязохте?

Робърт посочи спалнята.

— Беше ли още жива? — попита внимателно Лори.

— В известен смисъл — отвърна мъжът. — Не можеше да си поеме дъх. Правих й изкуствено дишане, докато дойде линейката.

— Защо дойдохте? — поинтересува се Лори.

— Тя ми се обади — обясни Робърт. — Каза да намина по-късно.

— Правила ли го е друг път? — запита лекарката.

Робърт изглеждаше озадачен.

— Не зная — каза той. — Предполагам, че да.

— Нормален ли беше гласът й? — продължи Лори. — Бихте ли могли да прецените дали вече е била взела наркотика?

— Мен ако питате, не бе вземала нищо — отвърна Робърт. — Не звучеше възбудено. Но не говореше и както друг път. Беше напрегната. Всъщност малко се страхувах, че ще ми каже нещо лошо, например ще иска да скъсаме.

— Имаше ли някакви проблеми в отношенията ви? — попита Лори.

— Не — каза Робърт. — Всичко беше чудесно. Тоест, аз си мислех, че всичко е чудесно. Само че гласът й звучеше някак странно.

— Ами счупената статуетка до входната врата?

— Видях я, когато влязох снощи — каза Робърт. — Беше любимата й вещ. От двеста години е. Когато видях, че е счупена, разбрах, че става нещо лошо.

Лори погледна разбитата статуетка и се зачуди дали Джулия я е счупила по време на пристъпа. Но ако е било така, как е стигнала от антрето до спалнята?