Мрежата

— Разчитам на забележителния ви усет — усмихна се Майкълс, — но, моля те, давай накратко.

— Добре тогава… Не е сто процента сигурно, но по всичко личи, че нашият човек възнамерява да купи едно-две правителства.

Майкълс кимна. Това не го изненадваше кой знае колко. Плеханов нямаше да е нито първият, нито последният, който се опитва да го направи.

— Някои от хората, с които е установил контакт, за наш късмет не са предпазливи колкото него… И така, Плеханов е човекът, който ще определи президентите и министър-председателите на няколко републики, между които и Чечения. Засега обаче не можем да подкрепим с доказателства тази информация. Както знаете, файловете му се засекретени…

— След като нещата стоят така… какви се шансовете ни да издействаме екстрадирането му?

Въпросът беше по-скоро риторичен.

— Тази работа никак не ми харесва… — поклати глава Майкълс.

— Почакай само да чуеш какво следва… Плеханов държи в ръцете си и няколко наши генерали.

— Страхотно — намръщи се Хауард.

— Възможно ли е да замисля някакъв преврат? — запита Майкълс.

— Не е изключено… Обаче няма как да разберем. Все пак си мисля, че точно това цели.

— Вие как смятате, полковник?

Хауард се изкашля:

— Фактите навеждат на тази мисъл… За да върши безнаказано компютърните си престъпления, би следвало добре да си подсигури гърба. А двата начина са точно тези. Там, където политиците не могат да му свършат работа, ще му я свършат военните.

Майкълс го погледна замислено.

— А ако успеем да докажем, че се готви да купи изборите, и се обърнем за съдействие към най-висшите държавни кръгове?

— Той няма да падне по гръб… Като нищо ще разпали гражданска война и докато някой отвън успее да се намеси, нещата ще са се развили в негова полза.

— Шибана работа.

— Сър — вежливо се обади Хауард, — току-що изразихте и моето отношение.

Майкълс въздъхна.

— Полковник, и вие ли нямате с какво да ме зарадвате?

— Разработих десетина сценария, сър, но максималните шансове, които компютърът дава на най-добрия от тях, са едва седемдесет и осем процента.

— Е, това не е толкова зле.

— Не е резултат, който ме задоволява, сър, но може да се сметне за приемлив. За съжаление, практиката показва, че резултатите обикновено са по-ниски от очакванията. Това ме притеснява.

— Искам да погледна сценария.

— Разбира се, сър. Веднага.

В този миг влезе секретарката на Алекс.

— Командир Майкълс? Търси ви Тони Фиорела. Мисля, че е нещо важно.

— Господа, ще изчакате ли за минута?