Под обсада

Чатерджи погледна вратата на Съвета за сигурност. Беше длъжна още веднъж да се опита да влезе. Какво друго й оставаше да направи?

Точно тогава в коридора зад заседателната зала на Икономическия и социалния съвет настана суматоха. Мнозина от делегатите се обърнаха натам, неколцина души от охраната се завтекоха да видят какво става.

— Идва някой! — провикна се един от служителите към службата за сигурност на ООН.

— По-тихо, дявол ви взел! — изсъска Мейлман.

Лейтенантът изтича при хората от охраната, строили се в редица. Отиде при тях точно когато полковник Огъст, както беше по чорапи, изтика с рамо тълпата делегати. Вдигна ръце, за да покаже, че не е въоръжен, но не спря.

— Пуснете го! — прошепна настойчиво Мейлман.

Редицата хора в сини куртки се разстъпи и Огъст мина през нея. Пътем бръкна в джобовете си и извади двете берети. Движеше се бързо и уверено, без да прави нищо излишно. От вратата го деляха някакви си три метра. На пътя му се бе изпречила единствено Мала Чатерджи.

Когато полковникът се приближи, генералният секретар се взря в лицето му. Очите му бяха като на тигъра, който Чатерджи бе видяла преди години в индийската пустиня. Мъжът бе надушил плячката и нищо не бе в състояние да го спре. В този миг очите му бяха единственото устойчиво нещо във вселената на Чатерджи.

Никак не й се искаше да е така. Лев Троцки е казал, че най-късото разстояние между две точки е насилието. Нима наистина беше така? Не й се щеше да повярва в това. В Университета на Делхи професор Сандхя А. Панда, ревностен последовател на Ганди, им беше преподавал пацифизма едва ли не като религия. И Чатерджи я бе изповядвала най-ревностно. През последните пет часа обаче всичко се бе преобърнало с главата надолу. Огромните й усилия, саможертвата й, ведростта й — всичко бе ударило на камък. Добре поне че при осуетения опит на полковник Мот да спаси заложниците бяха извели от залата раненото момиче, вече настанено в болница.