Гръбнака на света

Занемял от изненада, целият грейнал, Джака й протегна ръка и когато тя я стисна, той я поднесе към лицето си, усмихнат до уши.

— Трябва да поговорим — обясни Мералда. — Моля те, излез навън.

— Тук е по-топло — отвърна той с обичайния си протяжен, съблазнителен глас.

Макар да знаеше, че постъпва неразумно, младата жена усещаше, че трепери от студ, затова кимна и забърза към вратата. Джака се озова там само за миг, гол до кръста и със свещ в едната ръка. Сложил пръст върху устните си, той я улови за ръка и я поведе към стаята си. Преди девойката да успее да каже каквото и да било, той вече бе впил устни в нейните и я повличаше към леглото си.

— Престани! — изсъска тя и се отскубна от прегръдката му. — Трябва да поговорим.

— После — настоя той, а ръцете му трескаво шареха по тялото й.

Мералда се надигна и направи крачка назад.

— Сега! Важно е.

Джака приседна на ръба на леглото, все така широко ухилен, но поне не направи опит да я последва.

— Закъснява ми — направо заяви тя.

Джака се смръщи, сякаш не разбираше.

— Бременна съм. От теб.

Ефектът от думите й надали можеше да бъде по-драматичен, ако вместо това го бе ударила с лопата през лицето.

— Н-н-но как? — заекна той след дълго, ужасено мълчание. — Нали го направихме само веднъж!

— Е, явно сме го направили както трябва — сухо отвърна Мералда.

— Но… — клатеше глава Джака. — Ами лорд Ферингал? Какво ще правим?

После, осенен от нова мисъл, я изгледа остро.

— Ти и той…?

— Само с теб! — категорично заяви Мералда. — Само онази едничка нощ.

— Какво ще правим? — повтори Джака и започна да кръстосва тясната стаичка напред-назад.

Никога досега девойката не го бе виждала толкова развълнуван.

— Бях решила да се омъжа за лорд Ферингал — обясни тя и се приближи до него, опитвайки се да го успокои. — Заради близките ми, ако не заради мен самата, но сега всичко се променя. Все пак, не мога да заведа чуждо дете в замъка Ок, нали така?

— Ами тогава? — попита Джака, който изглеждаше на ръба на отчаянието.

— Ти каза, че ме искаш — меко прошепна Мералда, с пълен с надежда глас. — Е, твоя съм, с цялото си сърце и малкото същество, което расте в утробата ми.

— Лорд Ферингал ще ме убие!

— Значи няма да останем тук. Нали каза, че можем да пътуваме — до Лускан или пък Града на бездънните води? Така и ще направим.

Идеята като че ли изобщо не се понрави на Джака.

— Но… — поиска да каже нещо той, но така и не довърши, само продължи да клати глава отчаяно, докато най-сетне Мералда не го разтърси, за да го накара да се съвземе. После се притисна към него.

— Ами да — усмихна се тя. — Всичко е за добро. Двамата се обичаме и ето че съдбата реши да ни събере.