Гръбнака на света

Уолфгар го изгледа ядовито.

— Спокойно, приятелю! — намеси се Морик, разпознал опасните пламъчета в очите му. — Микърс е приятел, верен приятел, сега, когато Того е мъртъв.

— Отпрати го! — нареди Уолфгар и челюстта на Микърс увисна от изненада.

Морик побърза да се изправи и улови варварина за здравата ръка.

— Те са наши съюзници — обясни той. — До един. Били са верни на Того, а сега са верни на мен. И на теб.

— Отпрати ги! — свирепо повтори Уолфгар.

— Живеем по пътищата! — възрази Морик. — Имаме нужда от повече очи, съгледвачи, които да оглеждат местностите пред нас, и мечове, които да ни помогнат да се установим в онези, които си харесаме за убежище.

— Не!

— Не разбираш опасностите, които ни дебнат, приятелю — увещаваше го Разбойника.

— Отпрати ги! — ревна Уолфгар с пълно гърло и като видя, че няма да постигне никакъв напредък с Морик, се нахвърли върху Микърс. — Махай се оттук и от тази гора!

Микърс погледна покрай него към Морик, който сви рамене примирено, и се изправи:

— Ще остана с него! — заяви той и посочи Морик.

Уолфгар изби купата с яхния от ръката му и като го сграбчи за предницата на туниката, го вдигна във въздуха.

— Давам ти последна възможност да си тръгнеш сам — изръмжа варваринът и го блъсна назад.

— Ама, господин Морик! — проплака гнолът.

— Върви си, върви си — нещастно рече Морик.

— И останалите ли? — обади се друг от бандата, човек, застанал в единия край на поляната насред купчина скални отломъци с лък в ръка.

— Или те, или аз, Морик — отсече Уолфгар с нетърпящ възражение тон.

И той, и Разбойника погледнаха към обадилия се човек и го видяха да поставя стрела в тетивата.

В очите на варварина припламна едва сдържана ярост и той пристъпи към стрелеца.

— Един изстрел — ледено рече той. — Толкова имаш. Сигурен ли си, че ще улучиш?

Стрелецът вдигна лъка си.

— Аз не съм — продължи Уолфгар, широко усмихнат. — О, не, няма да улучиш, защото знаеш.

— Какво знам? — осмели се да попита бандитът.

— Знаеш, че дори стрелата ти да уцели, няма да ме убие — отвърна исполинът и продължи да се приближава решително. — Не веднага, не и преди пръстите ми да се сключат около гърлото ти.

Престъпникът опъна тетивата, ала Уолфгар само се усмихна още по-уверено и продължи напред. Стрелецът се огледа наоколо, дирейки подкрепа, ала видя, че няма от кого да я получи. Осъзнал, че се е заел с прекалено могъщ враг, той отпусна лъка, обърна се и хукна да бяга.

Уолфгар се завъртя и откри, че Микърс също си бе плюл на петите.

— Сега ще трябва да си отваряме очите на четири, да не би да се върнат — недоволно отбеляза Морик, когато варваринът отиде при него. — Сами се лишихме от ценни съюзници.

— Никога няма да се съюзя с крадци и убийци! — отвърна Уолфгар простичко.