Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Аруула беше обяснила на младата двойка, че Маддракс идва от далечна страна, в която хората не яздят фреккойшери, а пътуват с джипове. Тя изговаряше думата „джип“ другояче, така че по-скоро звучеше като английската дума за овца. Ларн и Ноона бездруго смятаха превозното средство за животно и когато Мат трябваше да допълни резервоара, предположението на двамата се затвърди още повече — мислеха си, че го пои.
— Твоят шийп е много жаден — рече Ларн, след като Мат изля съдържанието на една туба в гърловината на резервоара и погали зацапаната с масло каросерия, както това се прави с козината на животно.
Мат не се нае да разубеждава младия мъж. А и как би могъл да му обясни принципа на действие на машината? Освен това двамата бяха свикнали със „странното“ животно и, изглежда, се наслаждваха на този начин на придвижване. Понякога по време на пътуването Ноона извикваше от радост и напомняше на Мат за дете, което за пръв път се вози на увеселителна железница.
— Всички пътища водят към Рим — Мат се надяваше, че старата поговорка все още е в сила. Защото не знаеше със сигурност дали бяха избрали верния маршрут.
Бяха завили по един от отовайиите и сега го следваха. Отовайии — това бяха пътеки, които минаваха през ландшафта, най-често прави като стрели, и бяха обрасли с далеч по-малко дървета, отколкото горите от двете им страни. Мат междувременно знаеше за какво става дума — за някогашните аутобани! Не кой знае колко дълбоко под почвата все още минаваха асфалтираните трасета. Странстващите народи използваха тези отовайии при придвижването си. Името беше съставено от немската и френската дума за „автомобил“ и английската за „път“.
Ако Дракс не се заблуждаваше напълно и разчиташе правилно картата — защото както и преди, компасът сочеше известно изместване на изток, — ставаше въпрос за бившата Аутострада дел соле, A1, която някога свързваше Флоренция с Рим.
Рано сутринта оставиха зад гърба си гората с гигантските секвои. След това пътуваха през обширни иглолистни гори и на смрачаване всред такава една се разположиха на лагер. С лък и стрели Аруула беше убила един шасе, подобно на мармот същество, чието месо имаше донякъде вкус на заешко. Поне Мат си внушаваше, че е така.
След вечерята Ларн и Ноона се оттеглиха. Мат поиска пръв да стои на стража. След нападението на свирепия гигант през миналата нощ изглеждаше препоръчително да се внимава.
Когато малко по-късно младата двойка започна съвсем безцеремонно да демонстрира привързаността си, Аруула се присъедини към Мат. Сега двамата седяха до джипа, ослушваха се в диханието на нощта, пукането и пращенето на огъня и на звуците, които идеха откъм мястото, където Ларн и Ноона се любеха.
И двамата почувстваха онова нещо, което беше съществувало между тях през цялото време, по-точно казано — от момента, когато за пръв път говориха един с друг. Беше невидимо и безименно, но и двамата знаеха какво е това. Нещо, на което не може да се противопостави никой човек. Сила, на която безпомощно бяха изложени мъжете и жените някога, както и сега.
Но между тях имаше още нещо, което възпираше чувствата им да избухнат.
Дали не беше фалшивата „божественост“, която все още обграждаше Мат с непристъпност? Неговата отчужденост от този свят и това време?
Мат чувстваше лудо влечение към Аруула. Никоя жена, с която е общувал, не можеше да се сравнява с нея.
Прегърна я с ръка, а Аруула прибра краката си и се облегна на него. Така седяха, втренчили поглед в пламъците на огъня. Не бяха нужни думи. Аруула знаеше, долавяше с всяка фибра на тялото и духа си какво изпитва към нея Маддракс.
Една нощ Мат Дракс не се изживяваше като чужденец. Една нощ не се чувстваше пленник на онзи странен сън, в който се беше превърнал животът му.
Но на другия ден беше застигнат от реалността. Повален на тепиха на фактите.
Защото на следващия ден намериха онова, което Мат Дракс беше търсил през цялото време.
Указание за изчезналите му другари.
Следата на една „огнена птица“.
Матю Дракс още от пръв поглед различи мястото на катастрофата. Макар и никъде да не се виждаха останки от самолета. Просто следите не оставяха място за друго заключение.