Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Но Ларн поклати глава.
— Виллага.
Доколкото Мат знаеше, това означава „град“. Ларн продължи, но на Мат му беше трудно да следи изложението му. Съдейки по жестовете му, Ларн разказваше за някакъв голям град, където идвало в изобилие ядене и пиене. И в който се търсели силни мъже — така поне го изтълкува Мат, когато Ларн сви ръка в лакътя и с другата потупа забележителния си бицепс.
Обърна се с питащ поглед към Аруула. Доколкото можа, тя повтори на английски думите на Ларн.
— Голям град на юг е целта им. Там няма мизерия. Няма глад и жажда. Няма опасни животни. Палатки от камък. Големи… — Тя спря, погледна дълбоко в очите на Мат, сякаш търсеше нещо в погледа му, после продължи: — Дворец?
— Големи дворци? — помогна й Мат, без наистина да се учуди, че Аруула очевидно беше извадила понятието „дворец“ непосредствено от неговия словесен запас.
— Да, големи дворци — кимна тя. — И силни мъже могат голям късмет намерят в града.
На Мат това му прозвуча доста странно. Макар че му напомняше старото клише за селския момък, който избира да тръгне или по широкия свят, или в големия град, за да търси щастието си. Някои неща май никога не се променят…
— Откъде двамата знаят за този град? — попита Мат и Аруула преведе въпроса. Ларн отговори, тогава Аруула отново се обърна към Мат.
— Странници са говорили за него. Мъже, които града видели с очите си.
Мат си спомни какво му разказваше Аруула едва преди няколко дни за градовете от това време. Че били опасни. А че беше така, в края на краищата можа да се убеди сам в някогашната Болоня.
Аруула знаеше много добре какви мисли му минаха през главата. Сложи ръка на рамото му.
— Градове различни. Далеч на юг може би по-различно, отколкото на север.
Мат кимна замислен.
— Ти не си ли чувала за този град? — С неопределено движение на главата посочи Ларн и Ноона.
— Може би да, може би не — отговори Аруула. — Странстващи народи разказват толкова много истории, че никой не може да ги преброи. Може би и за този град. Но аз никога не чула тази история… Може би само забравила. — Тя повдигна рамене и извади лишетето от края на шиша си. После обърна какавидата няколко пъти натам-насам в рохкавата земя, за да поизстине. И накрая разчупи обвивката, извади съдържанието и с върха на пръстите си започна да го слага в устата си. Мат се обърна към Ларн.
— Градът има ли име? — попита отново на езика на това време — и с надеждата, че е подбрал правилните думи.
Очевидно беше успял. Защото Ларн кимна, дъвчейки с пълна уста и каза:
— Роома.
Едва забележима усмивка се очерта по крайчеца на устните на Мат.
Роома — това беше вариант на дума, който нямаше нужда от скучна интерпретация. Беше ясно като бял ден за кой град става дума.
Хиленето на Мат се подсили с още един нюанс, когато си спомни какъв епитет към името имаше някога този град. Прилягаше му като на никой друг, с оглед на факта, че Рим все още съществуваше, след всичкото това време — Вечният град.
— Феии фегаашаа.
— Фегаашаа ли? — отвърна Мат немощно.
— Фегаашаа. — Аруула кимна и погледна към Ноона и Ларн. Младата двойка лежеше малко по-настрана от огъня и не си даваше труд да запази в тайна онова, което правеше. Но Мат дори и да не го виждаше, шумовете, които Ларн и спътницата му предизвикваха, щяха да са достатъчни.
Значи в днешно време наричаха „фегаашаа“…
„Ето, че пак научи нещо ново“ — помисли си Мат и се ухили. Долавяше и чуваше идеално пращенето, което се носеше във въздуха. И това не беше само от огъня… Забеляза как това друго пращене го обземаше, как предизвикваше някаква нервност у него и за да се разсее, насочи погледа си към тъмнината и направи преглед на изминалия ден.
Миналата нощ, след като бяха се нахранили с лишете, си легнаха. Сънят не споходи никого от тях. Въпреки това, когато станаха в ранното утро и се застягаха да потеглят, Мат се чувстваше отпочинал.
След като фреккойшерите им бяха станали жертва на уродливия нападател, Ларн и Ноона приеха предложението да пътуват с тях в джипа. Мат реши също да поеме курс към Рим. В момента му беше все едно накъде ще пътува. Към това се прибавяше и фактът, че му беше любопитно да узнае какво е станало с Вечния град.