Моят замък
- Автор: Смит Доди
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Унискорп“
- ISBN: 954–330–022–4
- Переводчик: Мариета Цанова
- Жанр: Классическая проза 20 века
Электронная книга - «Моят замък». Краткое содержание книги:
Въпреки че в Моят замък повествованието се води от 17-годишно момиче, литературните критици отнасят книгата към групата на сериозните литературни постижения. Доди Смит е обявена за авторката, написала най-сполучливото и оригинално встъпително изречение на роман за всички времена и за създателка на книги бестселъри още в момента на публикуването им.
Една от най-харизматичните разказвачки, които някога съм срещала.
Дж. К. Роулинг
Така свежа, сякаш е написана едва тази сутрин и така класическа, сякаш е излязла изпод перото на Джейн Остин. Щастлив съм, че имах възможност да я прочета.
Доналд Уестлейк
Приятен, невероятно четивен роман за първата любов и нейните превратности. Какво удоволствие!
Ерика Джонг
Забавна и събуждаща мечти... някакво странно чувство за непреходност блика от нейните страници. 101 поздравления! Оценка шест плюс!
Ентъртейнмънт Уийкли
Моят замък е също толкова блестящо хитроумна и интригуваща, каквато е била и когато е публикувана за първи път преди петдесет години.
Инграм
Цяло събитие, заслужаващо бурни аплодисменти е, когато блестящ роман, изпълнен с остроумие и духовитост, ирония и искрени чувства, се върне към живот след като е отсъствал от лавиците толкова много години. Така че - да отворим шампанското и да посрещнем с наздравица Моят замък.
Лос Анджелис Таймс
— Чудя се… — рече по едно време тя.
Почувствах се задължена да я попитам за какво се чуди.
— Дали някога ще се върна обратно тук. Като че ли съм изправена пред кръстопът — случвало ми се е само три-четири пъти през целия ми живот. Онази вечер в кафене „Роял“, когато Евърет удари келнера… — Тя замлъкна ужасена.
— Защо го е направил? — Интересът ми беше огромен. Евърет беше вторият съпруг на Топаз, моден дизайнер. Първият се е казвал Карло и се е изявявал в сферата на цирковото изкуство. Двете с Роуз винаги сме копнели да научим повече за тях.
Топаз ме погледна нервно и измърмори неопределено:
— Да оставим мъртъвците на мира.
Доколкото знам, Евърет си е жив и здрав и наистина не виждах какво общо имат мъртвите с бившия втори съпруг на Топаз.
Нищо важно не се случи в дните между обявяването на годежа на Роуз и заминаването на сестра ми и мащехата ни в Лондон. Разбира се, ходихме няколко пъти в Скотни, но никога не заварвахме Нийл там. Разбрахме, че отишъл до Дерби, за да присъства на конните надбягвания. Колко жалко, че бе заминал сам. След като дълго мислих, най-сетне му написах кратка бележка. Спомням си я дума по дума:
„Драги Нийл,
Сигурна съм, че ще се зарадваш да чуеш, че Роуз наистина е влюбена в Саймън. Когато двамата с теб говорихме за последно по този въпрос, имах някакви съмнения — така че ти имаше пълното право да ме наречеш «лъжкиня». Сега обаче вече не съм такава. Роуз сподели чувствата си с мен и смея да твърдя, че беше пределно искрена. За да потвърдя още веднъж това, ще ти кажа следното: сестра ми честно призна, че би се омъжила за брат ти дори и без да го обича. Не мисля, че й вярвам, но както и да е — моля те, не допускай това изявление да те настройва срещу нея, защото Роуз е момиче, което много трудно понася бедността, а точно това й се налагаше да прави години наред. Както и да е — важното е, че е влюбена в Саймън, и следователно всичко е наред.
Надявам се, че си прекарваш приятно в Лондон.