Покоряването на шотландеца
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Покоряването на шотландеца». Краткое содержание книги:
За Брейдън МакАлистър се говори, че може да покоси врага с един удар и всяка жена с една-единствена целувка. Подтикван от мъжете, той се нагърбва със задачата да откаже Маги от глупавите й планове за осигуряване на мир. Но Маги е имунизирана срещу чувствените опити на Брейдън да я спре и скоро намеренията му се обръщат срещу него. Изведнъж клетвата, която е дал на себе си преди толкова време, никога да не отдаде сърцето си на някоя жена, е разклатена от привличането помежду им…
Ще успее ли Брейдън да опази душата си от пагубната омая на любовта… или Маги ще покори гордия шотландец?
този, който каза, че децата смърдят. Брейдън се засмя.
- Да казах го, но не го мислех. - Той сложи ръка на бузата й, като се взря в тези кехлибарени очи, които го бяха докоснали чак до нечестивата му душа. - В интерес на истината, няма нещо на земята, което да желая повече от това да имам миризливо, палаво дете от теб.
- Наистина ли? Той кимна.
Лъчезарната усмивка на Маги озари цялото и лице.
- В такъв случай, Брейдън МакАлистър, с най-голямо удоволствие ще се омъжа за теб и ще имам много миризливи, палави деца от теб.
Епилог
Два месеца по-късно, Маги стоеше в разгара на своето сватбено тържество с треперещи ръце. Все още не можеше да повярва, че е истина!
Бе прекарала всички тези години в мечта за това, но нищо не можеше да се сравни с реалността.
Пеги, Мери и Сиана бърбореха около нея, поднасяйки своите поздравления.
Но вниманието на Маги бе фокусирано в другия край на стаята, където Брейдън стоеше с братята си и нейните братя, заедно с Конър и Роби МакДъглас, пиеше ейл и се смееше.
Син бе отново облечен като англичанин, а лявата му ръка вече не бе превързана заради изгореното. Ако не бе едва забележимият начин, по който я подкрепяше, никой не би разбрал, че някога изобщо е била наранена.
Конър се втурна между мъжете сякаш се наслаждаваше на тяхното търпеливо снизхождение към младежката му жизнерадост.
Юън се извисяваше над всички тях с мрачно лице, но от време на време Маги улавяше весели пламъчета в очите му, докато си разменяше обиди с Брейдън и Локлан, или разрошваше косата на Конър. А Роби.. все още бе странно да го види с тях. Никой не би предположил, че само преди няколко седмици те бяха смъртни врагове. Не можеше да проумее промяната, която Сиана и бебето й бяха направили със суровия леърд. Но все пак любовта правеше странни неща с хората.
В този момент, всичко в света бе наред и тя бе искрено благодарна за това чудо.
- О, Маги - възкликна Пеги. - Какви красиви обувки имаш.
Маги погледна надолу и видя, че лявата й обувка се подава изпод подгъва на полата й. Меките черни кожени пантофки с мънички розови цветчета, пришити по тях, бяха сватбен подарък от Брейдън.
Усмихвайки се, тя си спомни историята на Брейдън за Инъс и думите му относно обувките й, както и обета на съпруга й, че тя никога повече няма да притежава грозни обувки. - Благодаря ти - отвърна тя на Пеги. След малко Брейдън отиде при нея. Вземайки ръката й в своята, той постави нежна целувка върху кокалчетата на пръстите й.
- Чудех се къде се губиш. - Никога няма да бъда далеч - каза тя. - Не мога да си го позволя, тъй като не се знае, в чие легло е възможно да те открия.
Той се засмя.
- Знаеш много добре, цветенце. Има само една жена, която може да ме задоволи. И като говорим за... - той се наведе и прошепна в ухото
й предложение, от което страните й пламнаха.
- Брейдън! - възкликна изненадано тя. — Никога ли не се засищаш?
- Никога - каза той с дяволит блясък в очите. - Но от друга страна, ти също.
Маги прехапа устни като се огледа наоколо, за да види дали някой друг бе чул думите му. За щастие не, но в сърцето си, тя знаеше истината. Никога не се засищаше, когато ставаше дума за Брейдън.
Точно тогава той й подаде малък квадратен пакет, увит в ярешка кожа. Маги се усмихна докато го развързваше.
Откакто се бяха завърнали от земите на МакДъглас, Брейдън я обсипваше с безброй подаръци. Сребърни брошки, златни огърлици, сребърна четка за косата й. Беше й дал толкова много, че тя не можеше да си представи какъв би могъл да е този най-нов подарък.
Намръщвайки се, тя дръпна опаковката и откри най-меката тъмнозелена тъкан, която някога бе докосвала.
- Това е коприна - каза той в ухото й, докато я придърпваше назад към гърдите си и я прегръщаше през кръста. Облягайки брадичка на рамото й, той я залюля съвсем леко в прегръдката си.
- Смятам да те обвия в нея тази нощ и да те изям.
Бузите й се затоплиха още повече. Локлан заговори от другия край на стаята и всички незабавно запазиха мълчание.
- Знаете ли, когато за първи път чух, че мал-
кият ми брат се мотае из земите на МакДъглас, си помислих, че със сигурност е мъртвец. Никога не съм очаквал той да се върне у дома при нас, камо ли действително да успее да прекрати враждата. А ако някой ми бе казал, че ще се завърне с булка... Е, съвсем сигурен съм, че дяволът в момента проклина виелицата, докато се опитва да намери топлина.
Всички се засмяха.
Роби вдигна халбата си към тях.
- За Брейдън МакАлистър, най-добрият миротворец, раждан някога.
Ченето на Маги увисна, когато всички вдигнаха наздравица за постижението на Брейдън. Той се засмя и прошепна в ухото й: