Покоряването на шотландеца
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Покоряването на шотландеца». Краткое содержание книги:
За Брейдън МакАлистър се говори, че може да покоси врага с един удар и всяка жена с една-единствена целувка. Подтикван от мъжете, той се нагърбва със задачата да откаже Маги от глупавите й планове за осигуряване на мир. Но Маги е имунизирана срещу чувствените опити на Брейдън да я спре и скоро намеренията му се обръщат срещу него. Изведнъж клетвата, която е дал на себе си преди толкова време, никога да не отдаде сърцето си на някоя жена, е разклатена от привличането помежду им…
Ще успее ли Брейдън да опази душата си от пагубната омая на любовта… или Маги ще покори гордия шотландец?
Нищо чудно, че баща му не искал да каже на майка му за Син. Това бе по-трудно отколкото си мислеше.
Маги знаеше, че никога не е бил светец, но да го мисли за развратник и да й бъде пред-
ставено доказателството за неговите авантюри, бяха две напълно различни неща.
Той просто не искаше да я загуби.
- Маги - започна той, изговаряйки бавно името й. - Има някои неща, които трябва да ти кажа и съм сигурен, че ще направя пълна бъркотия. Но моля те би ли ми дала време да се справя с това?
Тя кимна.
Брейдън си пое дълбоко дъх. Той не знаеше лесен начин да каже каквото бе в сърцето му, затова просто го изтърси:
- Обичам те и искам да се оженя за теб.
Шокът, изписан на лицето й бе почти комичен. Ръцете й започнаха да треперят веднага след като бе изрекъл думите.
- Брейдън, не знам какво да кажа.
- Кажи: Да, Брейдън, с радост ще се омъжа за теб.
- Брейдън, с радост ще се омъжа за теб, но не е толкова просто.
Гърдите му се стегнаха.
- Защо?
Погледът й се премести от него към конюшнята и после обратно към него. - Аз... аз... - Ти? - Аз...
Вратата на конюшнята се отвори преди тя да може да довърши изречението. Конър застана до тях.
Брейдън изруга тихо и отстъпи назад преди Маги да има възможността да го удари с коляно там, къде го щеше да го заболи най-много.
- Това моите сладки бисквитки и конфитюр ли са? - попита Конър Маги. - Надявам се, че са, защото миришат много вкусно.
- Да, мъниче, твои са и гледай да изпиеш цялото мляко.
Момчето сбърчи носле.
- Предпочитам бира.
- Но ще изпиеш млякото.
Челюстта му увисна и Брейдън завъртя поглед напред-назад между тях.
- Познаваш ли го?
- Разбира се, че ме познава - каза Конър. — Тя е новата ми майка.
Брейдън отстъпи още малко назад, докато обмисляше новината. - Но как...
- Срещнах го снощи - обясни Маги. - Той искаше да го отведа при МакАлистър.
В този миг той разбра защо тя го потърси миналата вечер.
- Затова ли ме попита за деца? Тя кимна.
- Не исках да нараниш чувствата на момчето. Брейдън избухна в смях.
Конър почесваше главата си докато местеше поглед между тях.
- Може ли да отида да ям вече?
- Да - каза Маги, - Но преди да отидеш, искам да те запозная с баща ти, Брейдън МакАлистър.
- Това не е баща ми - каза момчето. - Киърън МакАлистър е баща ми.
Двамата останаха като заковани на място, когато думите на момчето звъннаха в ушите им.
- Фиа, дъщерята на Брекън - каза Брейдън, когато си спомни името и девойката. Киърън се навърташе около нея в продължение на седмици, преди да срещне Айзабел.
- Ти си син на Киърън? - попита Маги Конър. - Сигурен ли си?
Момчето погледна към нея, сякаш беше полудяла.
- Да. Леля ми отиде да го потърси, когато майка ми почина, но се върна и каза, че той също е мъртъв и така тя остана с мен.
Брейдън застана на колене, за да може да погледне по-отблизо момчето.
Сега можеше да види разликата в лицето. Киърън и той имаха еднакъв цвят на очите и косата.
Той хвана лицето на момчето в ръцете си и се загледа в живото наследство, което Киърън им бе оставил.
- Нямаш представа колко много хора ще те обичат, там, където отиваме.
- Наистина ли? - попита Конър с висок глас и блеснали очи.
- Да - каза Маги, като коленичи до тях. — Като започнем с Брейдън и мен.
Брейдън погледна към нея с разтуптяно сърце.
- Щеше да го отгледаш, мислейки, че е мой и никога да не ми кажеш?
- Щях да ти кажа, когато сметнех, че си готов за това.
Той не можеше да повярва на ушите си. Толкова бе сгрешил за нея. Толкова много. И щеше да прекара остатъка от живота си, за да поправи това.
- Ти си невероятна.
Тя отвърна поглед смутено. Той взе ръката й и целуна кокалчетата на пръстите й.
- Благодаря ти, Маги. За всичко.
Този път, когато погледна към него, той се наведе напред и я целуна,
- Гадост! - изсумтя Конър. — Ама че гнусно. Брейдън се откъсна от нея със смях.
- Повярвай ми, момко, един ден изобщо няма да ти е гнусно.
- Ако този ден дойде някога, можеш да откъснеш главата ми и да я набучиш на кол.
- Отивай да ядеш - каза Маги с глас, изпълнен със смях.
Конър не се нуждаеше от повече увещаване. Той се втурна през глава към храната.
- Знаеш ли - каза Брейдън, проследявайки контура на бузата й с върховете на пръстите си, - ти така и не отговори на моето предложение. Ще се омъжиш ли за мен?
Маги прехапа устни и намръщи чело.
- А, защо бих желала това? Всичко, което някога си правил, е да ме мъчиш. А сега си мислеше, че съм толкова студена, че просто да отхвърля едно малко момче.
- Ти си мислеше, че съм толкова студен, че да не желая детето изобщо.
- Това беше твоя собствена грешка. Ти си