Аферата „Зелда“

— И нашите ли разширявате? — попита Изобел остро. — Докато ни продавате фритюрници в добавка?

Той не се поколеба дори за миг:

— О, надявам се, че е така — каза с усмивка. — Филип имаше страхотна идея за басейна, когато за пръв път се включих в проекта. Моята работа беше да обмисля подробно с него нещата, техническата и дизайнерската работа. А после, втората част от работата ми е да се погрижа да получите нещо добро за парите си. Един голям басейн е само малко по-скъп от един малък, защо да нямате най-доброто, което можете да си позволите? И където и да отидете, никога няма да намерите някой да каже, че му се иска да е купил по-малък басейн. Много хора казват, че им се иска да са купили по-голям — не са подозирали каква полза ще имат от него. Никой никога не казва, че му се иска вместо това да се е спрял на малък басейн.

— Съвсем вярно — подкрепи го Филип. — Всички ми казват, че Мъри ги убедил да изберат по-голям. Никой не казва, че е съжалявал за решението.

— Е, предполага се, че не посещавате хора, които не са одобрили плановете ви — отбеляза Изобел.

Нищо не можеше смути спокойната увереност на Мъри:

— Не. Защо ми е? Ако съм изразходвал време и усилия да планирам най-подходящото нещо за тях, съвършената схема за техния бюджет и за пейзажа им, и те решат да вземат плановете ми и да ги възложат за евтино изпълнение на някой тип, който се е появил след мен — защо да се връщам там? Никога не се връщам. Изготвям най-добрия план, който мога, а ако не го харесат, могат да се заемат сами.

— Разкажи й за хората, които решили да не избират закрит басейн — подсказа му Филип. Усмихна се на Изобел. — Това ще ти хареса.

— Беше едно семейство от другата страна на Четам — поде охотно Мъри. Звънът на телефона прекъсна разказа му.

— Извинете ме — каза Изобел с облекчение и стана от масата.

— О, остави телефонния секретар да го приеме — настоя Филип.

— Не, трябва да отида, може да е някой от студентите ми.

— Мели може да вдигне — каза Филип.

— Вероятно търсят Мели — допълни Мъри. — Пак млекарят.

Изобел затвори вратата на кабинета си, за да заглуши смеха, и вдигна телефона.

— Ало?

— Изобел? — Беше гласът на Трой.

— О — каза тя. Почувства пламенен прилив на желание. — О, Трой.

— Просто исках да се обадя. Разопаковам всичките й прекрасни неща и изпращам някои от тях на химическо чистене. Чувството е ужасно, като да подреждаш къща, когато някой е умрял. Имах нужда да поговоря с теб.

— Толкова се радвам, че го направи.

Те замълчаха за миг и се вслушваха взаимно в дишането си, сякаш самата връзка беше достатъчна, сякаш думите почти не бяха нужни.

— Всичко наред ли е? — попита Трой най-накрая. — Видя ли оценката за басейна?

— Още не — каза тя. — Човекът от компанията за басейни е тук на обяд. Разказва анекдоти за плувни басейни.

Тя се засмя на презрителния смях на Трой.

— Бас държа, че са смайващи.

— Да.

— Някой да е казал каква е приблизителната сума за работата, в общи линии?