Можеш ли да пазиш тайна?
- Автор: Уикхем Маделин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Можеш ли да пазиш тайна?». Краткое содержание книги:
Гледам сериозното, замислено лице на Джак на екрана и очите ми се изпълват със сълзи.
— Но тя притежава невероятен кураж, изключително добро сърце и неизчерпаемо жизнелюбие… — Той тръсва глава замаяно и се усмихва извинително на водещите. — Извинете… Съжалявам. Не знам как стана… Май леко се поувлякох. Бихме ли могли да…
Какво? Какво каза той току-що?
Че се поувлякъл?
Че леко се поувлякъл?
Все едно да кажеш, че Хитлер е бил леко агресивен!
Смътно чувам водещият да благодари на Джак за участието, а после и музикалната тема в края на предаването. Някой загася телевизора.
Известно време залата тъне в пълно мълчание. Всички са се обърнали към мен и ме гледат така, сякаш очакват да произнеса реч или да им изтанцувам нещо. Някои лица издават искрено съчувствие, други — любопитство, трети — злобничка радост, четвърти — доволство, че не са на мое място.
Сега вече знам много добре как се чувстват животните в зоопарка.
Край! Докато съм жива, няма да стъпя в зоопарк.
— Но… но… не разбирам… — долита глас от другия край на залата и всички обръщат глави към Конър, все едно се намират на тенис мач. Той е вперил очи в мен, с пламнало от объркване лице. — Откъде Джак Харпър знае толкова много неща за теб?
О, Господи, знам, че Конър е завършил с отличие университета в Манчестър, ама понякога адски бавно загрява.
Главите на хората в залата отново се обръщат към мен в очакване на отговора ми.
— Ами… ъъъ… — Цялата се треса от неудобство. — Защото аз… ние…
Не, не мога да го произнеса гласно. Не мога и това си е.
Но и не ми се налага. Наблюдавам потресено как лицето на Конър сменя цвета си от аленочервен в мъртвешки блед.
— Не! — изхриптява той и ме гледа така, сякаш вижда призрак. И то не някой обикновен домашен призрак, а истинско чудовище.
— Не! — повтаря Конър ужасено. — Не. Не го вярвам.
Това сякаш отприщва потоп в залата. Изведнъж всички започват да ми задават въпроси и да ми подхвърлят разни забележки.
— Затова ли Харпър дойде в Англия? Заради теб?
— Ще се омъжиш ли за него?
— Правили ли сте секс тук, в офиса?
— Заради него ли заряза Конър?
Не, не издържам повече. Трябва да се махна оттук. Веднага!
Ставам и без да поглеждам когото и да било, изхвърчавам от стаята.
Когато влизам в пустия отдел по маркетинг, сварвам телефоните да звънят на пожар. Разтреперана грабвам чантата и връхната си дреха, а междувременно няколкото души, които са ме последвали, започват да отговарят на телефоните.
— Ема, дядо ти се обажда — казва ми Артемис и добавя, като затулва с длан слушалката: — Разправя нещо за нощните автобуси и казва, че никога вече няма да ти вярва.
— Търсят те от рекламния отдел на „Харвис Бристол Крийм“ — подвиква ми Каролин. — Питат на кой адрес да ти изпратят каса сладко шери.
— Ема, баща ти е на тази линия — обръща се към мен Ник. — Спешно трябвало да говори с теб.
— Не мога — измънквам. — Не мога да говоря с никого. Трябва да… трябва да…
Втурвам се навън от офиса. Тичам по коридорите и надолу по стълбите. Навсякъде е пълно с хора, които се връщат по бюрата си след края на интервюто. Всички се обръщат след мен, зяпат ме и коментират.
Спринтирам към изхода, а гласовете ме преследват, отеквайки в мраморното фоайе. Започвам да бутам с две ръце тежката врата на входа. Охранителят Дейв скача, притичва да ми помогне и втренчил неотклонно поглед право в гърдите ми, подхвърля окуражително:
— Нищо им няма, миличка. Много са си хубави даже.
Най-сетне излизам и хуквам през глава по улицата. Когато оставам без дъх, се свличам на първата попаднала ми пейка и заравям лице в ръцете си.
Цялата треперя от преживения шок.
В главата ми цари пълен хаос.
Никога преди, през целия ми живот, никой не ме е карал да се чувствам толкова дълбоко и тотално посрамена и унижена.
XX
Пътувам за вкъщи с метрото, а сълзите се стичат по лицето ми. Чувствам се безкрайно объркана.
Мислех, че Джак ме обича…
Мислех, че той и аз сме…
И изведнъж осъзнавам истината.
Джак изобщо никога не се е интересувал от мен. Никакви сродни души не сме били. За него съм била само типична представителка на потенциалния пазар на тъпата му нова линия от женски продукти. Най-обикновено, съвсем незабележително момиче от улицата.