Отсенки от себе си
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Artline
- ISBN: 978-619-193-088-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Отсенки от себе си». Краткое содержание книги:
— Нямате никакви доказателства, че… — започна Сет, след което размисли. — Ще се консултирам с адвоката си. Уведомявам ви, че хората ми не могат да бъдат разпитвани без съдебна заповед да…
— Обърнете се към генерала — каза Уакс. — Сигурен съм, че скоро ще се свърже с вас. Засега се нуждая от описанието на този ваш кочияш заедно с имената на домашните любимци, които притежава.
Мараси вървеше покрай тезгяха. Върху него бяха подредени пушки, всяка една придружена от заоблен стоманен шлем, сгъната тежка жилетка и кутия муниции. Поквара! Досега не осъзнаваше, че участъкът има достъп до такова въоръжение.
— Е — каза тя, като погледна назад към МеЛаан, — готови сме, в случай че някой колоски военачалник реши отново да ни нападне.
Двама ефрейтори, и двамата мъже, преглеждаха всяко от оръжията, за да се уверят, че са в добро състояние. Въпреки че бе зърнала повече от един чифт изцъклени от умора очи, мястото гъмжеше от движение. Пристигаха още и още констабли, привикани спешно на служба. Когато влизаха през главната врата, повечето спираха, също като Мараси, вторачени в подреденото оръжие. Може би заради това Арадел беше наредил да ги изложат по този начин. Бързо и нагледно напомняне колко голяма опасност е надвиснала над града.
Мараси заобиколи тезгяха и влезе в работните помещения отзад. Мина млада жена ефрейтор, която и предложи чаша тъмен чай. Издаваше силен аромат, оставен да изври, за да се увеличи концентрацията на кофеин. Опита една глътка.
Разбира се. Ужасен. Независимо от това отпи втора глътка. Не възнамеряваше да се излага, като попита дали има мед, след като всички останали се наливаха с тази течност, сякаш имаше организирано състезание. МеЛаан изостана зад нея, като се оглеждаше любопитно. Пищното тяло на кандрата привличаше поразени погледи. И, е, вторачени очи. Рядко се случваше толкова висока и разкошна жена да се появи в участъка на констаблите, облечена в панталони и тясна риза. Изглежда, вниманието и харесваше, ако се съдеше по това как се усмихва на мъжете, които я подминаваха.
Разбира се, че харесва вниманието, помисли си Мараси. Иначе нямаше да избере толкова пропорционално оформено тяло. На Мараси това и се струваше безочливо. В края на краищата МеЛаан дори не беше човек.
— Не очаквах, че тук ще има униформени жени — отбеляза МеЛаан. — Допусках, че си изключение.
— В участъка държат на равноправието — каза Мараси. — Издигащия се воин е пример за всички жени. Тук няма да откриеш толкова от нас, като например в адвокатска кантора, но професията не се счита за неподходяща за жени.
— Разбира се, разбира се — отвърна МеЛаан и се усмихна на един млад лейтенант, докато двете приближаваха стаите в дъното, където беше архивът. — Но винаги съм намирала, че хората са по-скоро сексисти. ВенДел твърди, че това е естествен резултат от сексуалния ви диморфизъм.
— А кандрите не са сексисти? — попита Мараси и се изчерви.
— Хмм? Е, като се има предвид, че мъжката кандра, с която разговаряш днес, утре може да реши да стане жена, бих казала, че имаме различна гледна точка към всичко това.
Мараси се изчерви още по-силно.
— Сигурна съм, че преувеличаваш.
— Ни най-малко. Еха, лесно се изчервяваш, а? Бих си помислила, че го намираш за естествено, след като към този момент вашият Бог на практика е хермафродит. Едновременно добро и зло, Гибел и Съхранение, светлина и мрак, мъж и жена. И така нататък, и така нататък.
Стигнаха вратата на архива и Мараси се извърна, за да прикрие изчервяването си. Наистина и се искаше просто да намери начин да преодолее срама си.
— Хармония не е мой бог. Аз съм Оцеленка.
— О, да — каза МеЛаан, — защото в това има повече смисъл. Да боготвориш онзи, който е умрял, а не този, който е спасил света.
— Оцелелия е надхвърлил смъртта — заяви Мараси, като погледна назад с ръка на вратата, но без да влиза. — Надхвърлил е дори собственото си убийство, като е приел плаща на Издигащия се воин във времето между смъртта на Съхранение и възнесението на Вин.
Поквара. Да не би да спореше по теологични въпроси с полубожество?
МеЛаан обаче само наклони глава на една страна:
— Какво? Наистина ли?
— Ъм… да. Хармония го е написал лично в Словата на Основателите, МеЛаан.
— Ха. Наистина някой ден трябва да прочета това нещо.