Кръвно отмъщение

— Занасяш ме нещо — направи той гримаса. — Какво общо имам аз?

— Нали ти обяснявам — търпеливо направих нов заход. — Следователят идва да рови по дело, по което министърът два пъти на ден се отчита пред президента. А вие му скачате. Случайно ли е?

Той помълча, гледайки ме с ненавист. Напълно допусках, че е бил готов да убие Серьожа Семенихин. Така за нищо, просто защото му се иска.

— Стига ме притиска, началник — каза той. — Какво искаш от мене?

— Бихте ли следователя? — попитах направо.

— Е? — каза той. — Не сме го убили.

— А кой ви насочи?

— А — сети се той, — продължавате да чистите органите? Без мен.

— След петнайсет минути и без теб ще научим — казах аз.

— Тогава няма смисъл да питаш — отсече Пилето.

— Е как да го определя това? — попитах. — Тероризъм? Бандитизъм?

— Обикновено хулиганство — каза Пилето. — Той ни нагруби и на нас малко ни кипна.

Поклатих глава.

— Искаш да си живееш добре. Но няма да те оставя. Ще те разнищим напълно, с всички забравени истории. Нали разбираш, по това дело ни трябват жертви.

Говорех очевидни гадости, но това беше игра и трябваше да я играя по правилата, които му бяха известни. Така че той ме разбра правилно.

— Защо озверя, началник? Къде съм ти пресякъл пътя?

— Дреме ми за тебе. Но ти се оказа крайният. Знаеш ли какъв подарък ти се готви? Убийство при утежняващи обстоятелства.

Той се изплаши, това беше очевидно. В неговите очи бях истински паяк, какъвто и трябва да бъде следователят, и намеренията ми на паяк изглеждаха много убедително.

— Какво убийство? — изхриптя той.

— Сам знаеш — казах. — Убийството на капитан Ратников.

Гледах го внимателно и не можех да не забележа как искрата на искрено недоумение премина в явно облекчение. Пилето не беше замесен в това убийство, но знаеше нещо за него.

— Брей, докъде стигна — каза той подигравателно. — Само че го няма майстора, господин следовател. Опитваха се да ми прикачат това дело, ама се отказаха.

— Кой се е опитвал? — попитах недоверчиво.

— Намериха се доброжелатели — криво се усмихна Пилето. — Не като тебе, душегубецо. Правителствената комисия ми го прикачва тоя капитан, ама не успя.

— Соснов ли? — попитах аз.

— Той, милият — изхриптя Пилето с омраза. — Колега!

— Те не са успели — казах, — може аз да успея.

— Сети се — промърмори Пилето. — Какво си се хванал с тоя капитан, чичка? Разкрито е делото!

— От кого? — искрено се изумих аз.

— От когото трябва — отвърна той с неохота. — И онези момчета си получиха заслуженото. Всичко вече е приключено.

— Говори като хората бе! — не издържах и креснах. — Точно затова дойдох!