Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Бързо откриха раницата с пушката и експертът веднага определи:
— Маузер, същият калибър. И оптически мерник… Тя е, Слава.
— Виждам, че е тя — въздъхна Грязнов. — А защо не се е отървал от нея?
— Ами пистолетът? — напомни експертът.
— Той е нещо друго — каза Грязнов. — А пушката е поръчка, това е Съдът на Народната съвест. По тези убийства още не сме намерили нито едно оръдие на престъплението.
— Издънил се е — сви рамене експертът криминалист.
— Така е — съгласи се Грязнов. — Здраво се е издънил.
Лара Колесникова също не си губеше времето напразно.
Тя успя да отиде на местопрестъплението, нареди всички протоколи да се пращат във федералната прокуратура, а не в градската и после веднага замина за хотел „Космос“, където намери Люся Бердянская.
Красавицата Марго беше „на лов“ в един от ресторантите и на появата на следовател от федералната прокуратура реагира съвсем не така, както би трябвало да реагира една съзнателна гражданка. Тя дори се опита да се скрие, но Лара успя да я хване.
— Без нерви — каза Лара, държейки я за ръката. — Трябваш ни за разпознаване. Бързо.
— Никого не познавам в този град — крещеше Люся. — Кого мога да разпозная? Пусни ме, куко…
Наложи се Лара леко да я разтърси и Люся разбра, че е минала мярката.
— Ако още веднъж се дръпнеш, ще те ловят от другата страна на Урал — каза Лариса.
— Добре де, добре — миролюбиво произнесе Люся. — Всичко разбрах. Значи сте го хванали Бебчо, а?
— Хванахме го.
— Ама нали се разбрахме, че аз нямам нищо общо — напомни Люся с укор. — Ами ако вземе, че излезе? После къде да бягам от него?
— Той е убит — хладно отряза Лариса.
Люся я погледна изплашено.
Междувременно на местопроизшествието активно разпитваха съседите. Животът на хората, обитаващи блока, не се отличаваше със сплотеност и някои дори не можаха да си спомнят убития. Затова пък уверено твърдяха, че по-рано в този апартамент е живеело момиче на име Аня. Кварталният потвърди, че в жилището е регистрирана някоя си Анна Назарова, впрочем заедно с приятеля си Алексей Дуганов. По какъв начин беше успял да се регистрира приятелят, никой не можеше да каже.
— Бутнали са на когото трябва — предположи съседът от същия етаж.
Той беше най-добре осведомен за пребиваването на Льоша в апартамента на Аня, защото веднъж, сам пийнал, реши да вземе отношение по шумното поведение на съседите. За това получи един по физиономията и сега беше изпълнен със злорадство и вяра в справедливостта.
Грязнов не напускаше квартирата на Льоша, чувствайки нещо пресилено в цялата работа и опитвайки се да анализира това чувство. От време на време оперативните работници го викаха да чуе отделните свидетелски показания, но засега това не изясняваше общата картина. Убитият често беше забелязван в компанията на млади хора, мотащи се около магазина за хранителни стоки и близката бирария. Веднъж слязъл от чуждестранна кола, карана от елегантна жена. На няколко пъти видели приятелите му да го влачат вкъщи пиян. Някак това хич не се вписваше в психологическия портрет на Бейби.
А наоколо страстите продължаваха да кипят, идваха и си отиваха отговорни чинове, щракаха светкавиците на фоторепортерите, телевизионните водещи набързо произнасяха текстовете си. Дроздов остави за момент делото за похитената любовница на известен борсов магнат и дойде лично да се увери в случилото се, но и той, за разлика от Дяконов не изпитваше удовлетворение.
И вече късно през нощта, когато цялата работа на местопроизшествието беше завършена, вратата запечатана и служебните коли си заминаваха в различни посоки, пред входа се появи Лариса Колесникова и хвана Грязнов за ръкава.
— Слава! О, извинете, господин майор…
— Нищо — изсумтя той. — Слава ми харесва повече. Какво, Турецки вече уведомен ли е?